автор: rudin

Знайш какво е, като губиш
шах! – и се събличаш гола!?
Или стълби качваш клубни
по етажите на Мола?

Аз да гледам тези фини
тънки в глезена крачета
и бедрата ти – делфини,
като сядаш, да преметнеш.

А под блузката прозирна,
както нянките играят,
някое момче да свирне –
сякаш е настъпил краят.

В парка, талията в шепи
в тъмнината да обгърна.
Дъх малинен да нашепва
сласт от пламналите бърни.

А в метрото, ах, в метрото
щом за дръжката се хванеш,
сякаш ми сновеш кросното
и ще затъчеш на стана.

Тъй, от хубости замаян,
вкъщи, подир две уиски,
в скута ти да се покая
и блажен, да те поискам...