автор: galore

Мислите ми срамежливо се събличат
като змии които сменят кожите си
Грозно е
Бих искал да са като лебеди
които сменят старите пера със снежно бели
или като вълните ласкави
надигащи се с нови гребени от пяна
любовно шепнещи слова задъхани
като девойки чакащи във лятна нощ
любимите
Прегръдките им.
Мъжките им пориви.
Защо плати прещедро голотата ми
със най-стабилната монета - себе си ?

Не мога да ти върна ресто