автор: erka

...и те усещам
всеки път, когато
заспи последния
натрапчив шум.
Представата за теб
прекрачва прага ми
като пазач на липсващия сън.
Запалва
ароматна свещ във ъгъла,
прелиства тихо
старите хербарии -
абстрактните остатъци от думи,
които никога
и никъде не казах,
а после дълго
приютява тъмнината им
във най-дълбокото
на своите очи...

Представата за теб
отдавна знае, че...

...дори мълчанието
може
да мълчи.