...и те усещам
всеки път, когато
заспи последния
натрапчив шум.
Представата за теб
прекрачва прага ми
като пазач на липсващия сън.
Запалва
ароматна свещ във ъгъла,
прелиства тихо
старите хербарии -
абстрактните остатъци от думи,
които никога
и никъде не казах,
а после дълго
приютява тъмнината им
във най-дълбокото
на своите очи...
Представата за теб
отдавна знае, че...
...дори мълчанието
може
да мълчи.