автор: rosina

Душата е безсилна, бездомна и няма,
търсейки вечния дом,
където да се приюти безкрила и плаха
в миг намерила при някой подслон.
Между капките сълзи - солена измама,
ще те докосне до лазурния бряг,
където обричайки те на забрава,
ще те преспи под дебелия сняг.