автор: secret_rose

Над Шехризар елхиците шептят,
облечени в тържествена премяна
сказания, за този чуден свят
разпукнал светлина, огрял деня ми,
уханно и смолисто - златен сън,
с корона от сълзи - кръщелно бели.
С гласчетата си - нежен ветрен звън
и клонките - омайни зимни трели.
Изгубвам се в предутринната глъч.
Превръщам се в листенце от гората.
И ничком, пред изгряващия Лъч
нашепвам с нея химни в тишината и,
а Той поглежда с грейнало оче
от диплите на майката Зорница
и стъпва с благодатното краче
на Истината, в песните на птиците.
И цялата земя поема дъх.
И цялата земя в любов прелива.
И аз - човекът, с глас на земен мъх
миг, само миг от него - се опивам
и плисвам сред възторга на света
сърцето си - в мълчание обвито,
изпълващо се с тиха красота
в която Рождество и Дом се вплитат,
в която се разлива благодат...
И зримата чертица - разделение
е панделка, обвила моя свят -
сърдечен дар, на Бъдното ни Бдение.