автор: ivliter

Весело слънчево утро. Подбудени от свежестта му, лицата на хората са ведри и усмихнати, излъчват оптимизъм, изпълнени с надежда за успех в новия ден. На автобусната спирка тази сутрин чакащите са по-малко от обикновено. Сред нетърпеливите пътници забелязвам една майка да изпраща детето си. То изглежда малко смутено от нещо предстоящо. Дочувам думите на майката:
- Не се притеснявай, всичко ще мине успешно. Изпълнявай напътствията на учителя си. Той знае какво и как трябва да се направи, има богат опит и е много мъдър човек.
- Добре, мамо – отвръща детето.
В това време автобусът пристига, всички се качват в него и той отминава с ръмжене по стръмнината. Почувствах се самотен и изоставен на спирката. Аз няма сега накъде да заминавам. И може би затова се замислих над думите на майката.
- Отвори ти се повод за размисъл, нали? – сякаш от дима на автобусния ауспух дойде въпросът на Ведрина към мен?
- Така става, когато всички заминават, а ти оставаш.
- Питаш се какво са мъдростта и опитът?
- След чутото, няма как да не се запитам.
- И как си отговаряш?
- Отговарям си, че изграждането на характера и постигането на мъдростта са постоянно в незавършен процес. Изисква се време.
- Тогава излиза, че не може да си поставяме за цел постигането им?
- Мисля, че не можем. Те не са с ограничени параметри.
- Но можем да кажем, че човек винаги има определен характер – заключава Ведрина.
- Има, да.
- Защо тогава чувам често за някого да казват, че е безхарактерен?
- Няма човек без характер. Въпросът доколко той е добър или лош. Сигурно си чувала да казват още, че на някого характерът му е лош, нали?
- Чувала съм, да. И какво представлява характерът, всъщност?
- Трудно е да ти отговоря. Не съм специалист в тази област.
- Но все имаш някакво мнение по въпроса? – настоява Ведрина.
- Разбира се, че имам.
- Искам да го чуя.
- Според мен, характерът представлява взаимодействието, приспособимостта и реакцията на вътрешния ни свят, на егото, към външния. Но мене повече ме занимава въпросът за мъдростта.
- Тогава изкажи виждането си за нея – не ме оставя на мира Ведрина, сякаш аз бих могъл да дам точни определения на тези толкова сложни понятия.
- Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност, подобно на героизма. Мъдростта се явява съчетание на жизнения опит и интуицията.
- А знанието за това, кое е добро и правилно, спада ли към характеристиката на мъдростта? – пита събеседничката ми.
- Естествено. Има разпространено мнение, че в основата на мъдростта лежат определени качества на характера, между които съчувствието, състраданието, себепознанието, емоционалната стабилност и определено ниво на социализация.
- Навлязохме в доста сложна материя.
Докато събеседваме се събират нови пътници за следващия автобус. Те изобщо не пречат на разговора ми с моята приятелка и тя пак ме пита:
- Как се постига мъдростта?
- Не може да се каже кога е постигната и как точно да я постигнем. Тя се натрупва в знанията ни и в житейския ни опит. Мъдрите достигат до нея по различен начин, всеки по свой път. Характерът и мъдростта се формират с времето. Достигаме до тях чрез загуби, уроци, триумфи и падения, след поредици от съмнения, колебания и преминаване през много неизвестности.
- И аз си мисля, че няма точно определен път към нея. Иначе, всеки щеше да върви по пътя на успеха, нали?
- Съвършено права си, Ведрина. Семената на успехите са посети в миналите ни провали.
Пристигна и следващия автобус, и побрал този път многото чакащи, той шумно се отправя по своя маршрут. Не съм забелязал кога и Ведрина се е качила в него. Отново се виждам сам на спирката и за да не дочакам и идването на трети, тръгвам към близката закусвалня, следвайки повелята на мъдростта, че балансираната закуската е полезно и добро начало за започването на новия ден.