Стоим оръфани, в депресия, опушени
и псуваме правителства и медии,
в земята гледаме, в обувките си скъсани
и все твърдим, че ни било през дедовия...
Стоим на масата, безгласно протестираме,
че няма работа, пари, цигари, хляб.
Стоим като овце – натирени.
И чакаме... да свърши тоя свят.
Стоим и чакаме... да ни оправят –
Обама или Путин, все едно!
Да вземе да се сбъдне края
и да си идем с ... Дунавско хоро.
Стоим на масите, стоим пред кафенетата
по спирките, пред Бюро на Труда,
стоим пред лекарския кабинет заради стреса...
Стоим като останал сърп без чук.
Стоим и чакаме на маите
или пък някой извънземен феномен
да дойде и да ни оправи най-накрая,
ма ако може –още този ден.
А той светът седи и се люлее,
като дете и се залива в смях,
Той чака... Божието чедо
да се роди. И го повива в сняг.