автор: ringo

Изведе ме и днес да ме разходи
любимецът - домашният ми пес.
Аз него уж, но сякаш той ме води
и прави всичко в собствен интерес.

Насам-натам размята ме из пътя,
изтича тук, а там пък вдигне крак,
внимателно в тревата уж пристъпя,
пък после повода опъне пак.

„Добре, де, казвам, не е никак право –
ти мислиш си единствено за теб!
Километраж навъртам много здраво
за тоя, дето духа... Я, да спрем!”

„Сега ще се погрижа и за тебе –
отвърна песът със човешки глас.
Разбирам, че мотив ти е потребен!
Прави това, което правя аз!”

И спря се пред една дръглива кучка.
Стопанката – убийствена!... С фасон!
Но то, когато има да се случва,
на Мърфи трябва да е по закон.

Галантно се наведе после песа
и под опашката задуши с нос!...
Е, аз - какво?... Смутено се почесах
и чувствах се на ента-степен прост.

Красавицата улови конфуза,
и завъртя се мигом на кръгом.
Руменина обагри двете бузи...
Задърпа кучката към своя дом.

„Късмета тъй ще си пропуснеш! –
изкоментира после моят пес -
Към тези двете тук се спуснах
да предизвикам в тебе интерес.

Е, запознах се с кучката й Бети!
Ми, грозничка е, ама издържах.
А, ти? Язък, че дадох ти съвети!
Нима от дамата те стана страх?

Не искам под опашката да душиш,
но що не пусна някой комплимент?...
Ти сякаш паднал си от дива круша!
Комплекси на заспал интелигент!...

На грижа си ми!...Как ще те оженим?...
Във вкъщи вече трябва ни жена!
А то така ще си умрем ергени!
Но аз не нося никаква вина!...”

Такива думи песът ми изрече,
и потопи душата ми във мрак.
А той във тъмнината се завтече,
на близката фиданка вдигна крак!...