Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 733
ХуЛитери: 2
Всичко: 735

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбещаващо
раздел: Есета, пътеписи
автор: milena_n

(насаме със себе си)


…Беше вчера.Отворих вратата на всекидневната и застинах.Между пианото и камината, в затоплената и уютна стая, стоеше мъж.Непознат. Неусмихнат. Чаровен.Заговори ме.Потреперах. В главата ми кръжаха безброй догадки и въпросите напираха…”Кой си ти?”, “Как успя да влезнеш?”, “Защо си тук?”…Отговарях вяло, но с всеки изминал миг гласът ми се струваше повече и повече близък.Поканих го да седне. Предложих му кафе. Отказа…Странно. Сякаш беше сянка.Нечий натрапчив образ, живеещ в мен от години.Единомислието ни ме шокира.И в същото време нюансите водеха в противоположна посока. Не спорехме. Просто се допълвахме…Постепенно се успокоих.Сложих дърва в огъня и се отпуснах на мекото канапе.Вгледах се в “сянката” си.Той ме наблюдаваше без притеснение.Опита да се усмихне. Споделях с него.Беше приятно...В един момент видях себе си, седнала отсреща. …
Чувствах се недовършена – до тази вечер…Като че бяхме едно и също нещо.Това ме смути. Не исках да си отиде.Обзе ме паника да не би да изчезне, както се бе появил, преди да съм съумяла да го пленя.Сърцето ми заби учестено.Исках да спра времето.Да задържа този чар, който струеше наоколо.Бях недовършена.Трудно ми беше.Имах нужда от помощ.Не желаех да съм слаба, но така жадувах за една топла подкрепа! Бяхме близки – знаехме много един за друг…Ами ако той бе откраднал живота ми? И бе плакал с моите сълзи;бе сънувал моите сънища и тичал с обувките ми…?...Глупости. Не би го направил…
Погледнах го – изглеждаше уморен.Гледах го – той се усмихна и каза с моите думи:
     …щом ти си една
     недовършена мисъл
     и шарена шапка,
     пълна с звезди
     има за какво
     да погледнеш нагоре,
     надолу
     и – после встрани.
Онемях.Ами пространството? А времето?
Сякаш всичко се бе сляло. Аз стоях лице в лице със себе си – сега, и вчера, и утре, и преди, и тогава – някой ден…Бях същата и все пак – различна.Но обичах да усещам любовта и красотата. Усмихнах се…

     Бих ли подарила някому живота си?
     А бих ли откраднала нечие детство?



     …Беше вчера…




Публикувано от mmm на 02.11.2004 @ 10:31:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   milena_n

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 14:05:41 часа

добави твой текст
"Обещаващо" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Обещаващо
от Merian на 02.11.2004 @ 11:15:30
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
...усмихвам ти се....обещанията на вселената се сбъдват:)....колкото им разрешиш.....


Re: Обещаващо
от Gerlan на 02.11.2004 @ 13:19:25
(Профил | Изпрати бележка)
Имаше един хубав български филм "Вчера"
гледала ли си го?


Re: Обещаващо
от infinity на 03.01.2007 @ 09:19:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/
а моето вчера беше триъгълно
въпреки всичките ми заричания в търкаляне
коленете на въздуха бяха близко
но не и очите
на бяло доверие
беше седнала само луната
цветовете на вятъра бяха изправени
и си спомних за първата равностойна среща
кръстосвахме дъхове
и нищо не беше напразно
още след първата битка
коленните капки се спряха на палеца
а оттам по- добре виждаха
че глезенът бил е момичешки
пространствата бяха охлузени
времената -
загубили мярка
ветровете се поклониха
пред реките на зелените битки
вчера бях малка
днес
ще се уча
да ги обичам

______________________________________
нали знаеш колко много обичам да те чета:)