автор: milena_n

(насаме със себе си)


…Беше вчера.Отворих вратата на всекидневната и застинах.Между пианото и камината, в затоплената и уютна стая, стоеше мъж.Непознат. Неусмихнат. Чаровен.Заговори ме.Потреперах. В главата ми кръжаха безброй догадки и въпросите напираха…”Кой си ти?”, “Как успя да влезнеш?”, “Защо си тук?”…Отговарях вяло, но с всеки изминал миг гласът ми се струваше повече и повече близък.Поканих го да седне. Предложих му кафе. Отказа…Странно. Сякаш беше сянка.Нечий натрапчив образ, живеещ в мен от години.Единомислието ни ме шокира.И в същото време нюансите водеха в противоположна посока. Не спорехме. Просто се допълвахме…Постепенно се успокоих.Сложих дърва в огъня и се отпуснах на мекото канапе.Вгледах се в “сянката” си.Той ме наблюдаваше без притеснение.Опита да се усмихне. Споделях с него.Беше приятно...В един момент видях себе си, седнала отсреща. …
Чувствах се недовършена – до тази вечер…Като че бяхме едно и също нещо.Това ме смути. Не исках да си отиде.Обзе ме паника да не би да изчезне, както се бе появил, преди да съм съумяла да го пленя.Сърцето ми заби учестено.Исках да спра времето.Да задържа този чар, който струеше наоколо.Бях недовършена.Трудно ми беше.Имах нужда от помощ.Не желаех да съм слаба, но така жадувах за една топла подкрепа! Бяхме близки – знаехме много един за друг…Ами ако той бе откраднал живота ми? И бе плакал с моите сълзи;бе сънувал моите сънища и тичал с обувките ми…?...Глупости. Не би го направил…
Погледнах го – изглеждаше уморен.Гледах го – той се усмихна и каза с моите думи:
     …щом ти си една
     недовършена мисъл
     и шарена шапка,
     пълна с звезди
     има за какво
     да погледнеш нагоре,
     надолу
     и – после встрани.
Онемях.Ами пространството? А времето?
Сякаш всичко се бе сляло. Аз стоях лице в лице със себе си – сега, и вчера, и утре, и преди, и тогава – някой ден…Бях същата и все пак – различна.Но обичах да усещам любовта и красотата. Усмихнах се…

     Бих ли подарила някому живота си?
     А бих ли откраднала нечие детство?



     …Беше вчера…