Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 935
ХуЛитери: 0
Всичко: 935

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе те усещам във вятъра
раздел: Разкази
автор: bubzz

Момичето стоеше почти неподвижно,единственото привидно движение беше дишането и.Седнало на една скала,то се взираше в морето.Надяваше се да намери отговори си там на тази скала.Но знаеше,че тези отговори нямаха въпроси.Сърцето и беше разбито,мечтите и бяха разбити,нищо не беше останало.
Само за ден детството беше прекършено,жестоко и брутално изкормено от него. Изгарящата болка не искаше да си отива,празнота обхващаше всичките и чувства.Вик на агония отекна в тишината.Последван от втори.Но болката оставаше. Отчаяние беше се загнетило в сърцето на момичето.То вече нямаше мечти, беше живо само за да страда.За да изкупи някак вината си.Ако някой забиеше кол в сърцето си тя нямаше да го усети.Отдавна вече не беше жива.Не,не беше мъртва. Но беше като ходещ мъртвец сред морето от другите хора.Сълза се отрони по бледото лице.Чувството на загуба оставаше,с течение на времето дори растеше.Толкова изгубени мечти,толкова чувства и сълзи.Безвъзвратно загубени.Момичето нямаше бъдеще,дори и не молеше за такова.Тя се молеше за смърт,но бавна и мъчителна,тя трябваше да страда.Или може би смърта за нея щеше да бъде дар,затова и още беше жива,вкопчила се в безличното си съществуване.Да,тя беше жива отвън.Но всичко вътре в нея беше мъртво,прогнило от мъка и страдание.Емоциите бяха оставени някъде назад във времето.Съществуваше,дишаше,но нищо нямаше значение,механично съществуване без любов,само празнота.Момичето стана.Вървеше бавно,сякаш всяка стъпка и костваше много усилия.Вълните се разбиваха в скалите и пръскаха лицето и,но тя не обръщаше значение.Отдавна красотата не присъстваше в живота и.Продължи да върви по пясъка,оставяйки следи в пясък.Следи,които само след миг бяха заличени от морето.Отвори малката врата и се запъти навътре към това тъй скъпо и познато място.Коленичи и заби ръцете си в пясъка,склонила глава.Сълзите капеха една след друга върху пясъка.Момичето не усещаше времето,не усещаше нищо.Когато небето се притъмни и първите зведзи изгряха,тя се надигна.Погали с нежност студената плоча и целуна своята приятелка.


Публикувано от viatarna на 19.12.2012 @ 22:32:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   bubzz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 7551
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Ще те усещам във вятъра" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.