автор: traveling_musician

в памет на Калата

какво е сцената и треската за нея...
дали е простичка любов или е панацея...
какво е блянът за аплауз, после - скуката
у бронзовия Шекспир със перуката...

какви актьори са царете на антрактите,
сред стъклени декори и наздравици...
шумят таланти, а пък те са взели-дали
пред безпощадното всезрящо огледало.

дори студена сцената е с топли длани.
тупти сърце под реквизитната ѝ мантия.
по нея дуелират се аскери, лицемери...
там всяка лудост смисъл ще намери.

и ние, в оркестрината пропаднали,
статисти сме, но пак не си я даваме.
а зад каприза и сълзата, зад кулисите
кънти смехът-камбана на Артиста.