автор: sradev

-Драги приятелю, защо не получавам eсемеси?

-Някой трябва да ти ги изпрати.
-Те чукат на вратата само за пари.
-А ти с какво ги забавляваш?
-Говоря им за каруци, коне, слама...
-Че какво разбираш от каруци?
-Мога да говоря с часове за тях, но те не ме слушат, само чук-чау.
-Значи не ги интересува. Опитай с опера, балет, музеи, книги, постановки...
-Що е туй?
-Ами красиво за гледане, слушане, четене...
-Аз съм достатъчно изпълнен с красота!
-Било е, някоя да те е турила в рамка?
-Ех, едно време принцеси и прънкеси се въртяха около мене. Майка ми беше дрънкеса на Ц.Ц., а баща ми обербарон на Пим Пам. Дори петият надзирател на четвъртият печат ми казваше добрутро.
-Самият Пет-за-четири?
-Той именно! Казах му веднъж да печатне една моя ода за Татето на Народите, щях за нула време да я драсна, а той ме погледна под око и рече „А ти можеш ли да четеш?” Голям спец беше, все дебели книги четеше.
-А ти научи ли се да четеш?
-Опитвах, ама там едни буквички, пък едни думички, та някакви изречения... питах някоя да ми обясни, а те като захванат с едни големи думи, цели думища, та главата ме разболява.
-И какво, само за каруци ли разбираш?
-Дори с вторият каруцар на третият ловец спорех за предимствата на мустанга пред ягуара.
-А какво ловуваше ти?
-Не е за мене – тежка е пушката, много са такъмите, кално е по баирите... аз си ловувах само по ресторантите – печеното само идваше на масата.
-Не се ли опита да станеш салонен лъв?
-Опитах, ама портиера говореше за някакви носки, някаква тура, някакво тание дето съм ги нямал.
-Така е, който си няма обноски, култура и възпитание само с кобили ще общува, а те есемеси не пишат. Загазил си дълбоко, щом като и мустакерките серсемеси не ти пишат есемеси.