автор: boliarkabg

Зимната вечер рано беше прибрала всичко живо на топло. Животните нахранени и напоени преживяха на топло в дама. Кучето, хапнало надве-натри комат хляб се наместваше в дъното на сайванта. Беше обходило наоколо, удушило на всички посоки. Уверило сe, че наоколо не броди ни лисица, ни вълк се приготвяше за дрямка.
Двете жени забрадени с вълнени шалове, навлекли дебели кожухчета излязоха от двора. Напред по дълбоката пъртина крачеше свекървата, с газен фенер в ръката. Подир нея снахата, с чанта от беленица . Не ги спираше ни виелицата, ни дълбокия сняг, нито пък тъмнината. Ей го де е, на двеста крачки от тяхната къща пуши комина на баба Гуна. У тях ще е седенката тая вечер.

Предпочитаха женурките от махалата да се събират у бабата. Тя е сама, няма мъже, няма деца. Приказки и смях на воля. Всяка носи под мишница по една цепеница за огъня. Всяка носи я курабии, я някое парче баница. Баба Гуна пък мяташе във фурната по една балка тиква. Нейната градина е на баир и подир пладня сенчеста, ражда тикви и чудо. Е, друг път пък като си тръгват жените от седенката ще даде половинка тиква на някоя да направи тиквеник за другата вечер, че е по-млада. То не е за наядане, ама ей тъй като седят до към сряд нощ да има какво да сложат в уста. Печени тиквени семки носеха. Слънчовка на седенки не се носеше щото иска повече време да чопли човек, а то нали и работа трябва да свършат.
Събираха се в сряда и петък вечер. Влизаха почти една подир друга. Всяка си знаеше къде сяда. Старите до огъня по-близо. Те предяха или плетяха чорапи не им трябва много да е светло. Знаеха си работата, ама гледаха да им е по-топло. Младите пък гледаха крушката да им свети по-силно,че или бродират, или на една кука плетат по някое мильо. Ще поседнат, ще се постоплят. Ще поразнищят коя какво чула през деня, коя какво правила и захващат работата си. Само Цанка, най-младата от тях, трудна и нито да се навежда да шие, нито да плете. Затова вземаше по някоя книга от читалището и им четеше. Прочиташе по две-три глави, после всички вкупом обсъждаха /тогава тъй се казваше/ прочетеното. Смееха се, закачаха се. Някоя позапяваше. Обичаха да слушат баба Нейка. Тя и сладкодумно разказваше и много тъжни песни знаеше. За хайдути, за снахи и свекърви, за либета. Подир туй някоя от по-младите ще поиска акъл за нещо си, а по-старите ще помълчат, ще се поизчакат и тогава една по една ще си кажат думата. Празник ли наближава всяка ще си каже какво и как ще прави из къщи, кога ще й додат на гости баща, майка, кумове. Коледа ли иде всяка ще каже кога шопаря ще гътнат, как прибира месото,кокалаците, кървавицата как прави. Не, не че не знаят кое как става, ама ей така приказката да върви. Децата си и мъжете не одумваха, свекървите още по-малко, нито пък снахите. Пък и то май всичките бяха по две. Снаха до свекърва, майка до дъщеря, сватя до сватята. Близки си бяха. За мъжете си лоша дума не казваха, знаеше се всичко по махалата, ама от техните уста не излизаше. Тъй минаваше вечерта. В работа, смях, четене, приказки, поплакваха си на някоя песен, старите дори позадремваха край печката.
Къде сряд нощ някоя от старите ще рече:”Жениии, айде да тръгваме доде не е минало полунощ, доде нощянките не са излезли. Айде сти, млади булки има край нас, да ги прибираме”. Стават жените една по една, обличат кожухчетата, вдигат фитилите на оставените на судурмата фенери и полека поемат по пъртините към къщята си.

Снегът трупа, тих и светъл, нощта бавно пъпли къмто запада, щото светлото иде. Подир час-два петлите ще запеят: първи,че втори, а запеят ли трети петли то утрото вече е на прага завеян от нощната виелица.


Милка Маркова