автор: ivliter

Край мен минава един възрастен съсед с найлонова чантичка с покупки. Върви си той бавно и спокойно, лицето му е приветливо, с разцъфнала на него всеопрощаваща усмивка. Свирука си мелодия, за мене непозната, останала навярно в него от далечната му младост.
Мисля си колко е хубаво да можеш в трудното време в което живеем, на тази възраст да запазваш жизнеността си и благоразположението си към света. Но изведнъж от ъгъла излезе едно голямо бездомно куче, спусна се към него и яростно се разлая. Човекът се изненада, стресна се и в уплахата си изпусна торбичката си. Разпиляха се покупките, той отстъпи назад. Скочих да му помогна, прогоних кучето с една сопа и събрах разпилените провизии в торбичката. Той ми благодари с променено лице, изкривено и пребледняло от страха. Когато се отдалечи, аз се замислих за това, че страхът е чест гост в живота ни и непрекъснато се налага да го преодоляваме. Ведрина, сякаш беше чакала повод за появата си и веднага ме попита:
- Чак и аз се уплаших от това свирепо огромно куче.
- Всички си имаме своите страхове – отвръщам.
- Какво според тебе е страхът?
- Инстинктивна реакция при опасност.
- Защитна функция на организма, нали?
- Правилно, така е. Базира се предимно на предишния ни опит.
- Защо предимно?
- Защото може да възникне и без да сме попадали в ситуация която го предизвиква, а са плод на нашата фантазия.
- Да фантазиите ни понякога много ни тревожат – казва Ведрина.
- Само че за разлика от тревожността, в която има някаква неопределеност, страхът е предметно обвързан, предизвикан от нещо конкретно.
- Имам една приятелка, която много лесно изпада в паника. Какво е паниката?
- Внезапен страх, който надделява над трезвата мисъл. Става особено опасен при групово проявление. Паническите реакции на хора в кризисна ситуация при природни бедствия могат да доведат до тежки последствия.
- Видях как кучето побягна, като видя пръчката в ръцете ти. И животните се страхуват.
- Да. И те като нас изпадат и в паника в особено опасните ситуации. При нас, хората, важното е да не допускаме да превърнем страха си във фобия.
- Какво е пък фобията?
- Безпричинен страх, превърнат в натрапчиво състояние, причиняващ вече психично отклонение.
Замълчаваме. Кучето пак се появява отнякъде, но като вижда сопата в ръката ми, подвластно на страха си, отдалече ни заобикаля.
- Лошо нещо са страховете ни – въздъхва Ведрина.
- Не чак толкова – казвам аз.
- Нали ни носят отрицателни емоции, защо мислиш, че не са чак толкова лошо нещо?
- Защото понякога ни възпират от безумства. Принуждават ни да спазваме правила на поведението си и реда. Поддържат инстинкта ни за самосъхранение буден.
- Като се замисля, ще излезе, че имаш право.
- Разбира се, че имам. Освен това, когато животът не срещне с нещо, което ни кара да се страхуваме, той ни дава шанс да го преодолеем. А преодолеем ли го, значи ставаме по-силни, по-смели и се усъвършенстваме, за да продължим напред.
Съседът вече си е в тях, кучето избяга от улицата и аз захвърлям пръчката. Ведрина, олекнала без страховете си си тръгва усмихната. Време е и за мене, без страхове, да вляза в новия си ден.