Заруменяха в бързане жените –
шетня пред празник в пълен с люде дом.
Замесват бъдник, гозбите опитват.
Отколе чакат с трепет този ден.
До надвечер синията е пълна.
Прикадникът пропушва със тамян
“Вечеряй с нази, Боже”- се отронва.
Стопанинат събира длан до длан...
За къщата е първата отчупка.
От питката за всеки има дял.
С тих благослов вечерникът се спуска.
Нощта, в която Той се е родил.