автор: vitoriovitalis

Все някъде смъртта те чака,
облегнала се на дувара –
спокойна, властна и оката –
до дядовата къща стара.

Безкрайно синьо е небето.
И слънцето на тротоара...
Като във детството ти свети -
над дядовата къща стара.

Задъхан, свойте мигове преброждаш
във вечна и безумна надпревара.
Сега вървиш по пътя, който води
към дядовата къща стара.

Не се страхувай! И върви! Не спирай!
Зелено лято се разтваря.
Упойва мириса на цъфнали липи
край дядовата къща стара...