отишло е по дяволите времето
когато месеци наред ухажвахме
когато по година сме обсаждали
отдавна се намираме във щедрата
земя съсипана от други хитри варвари
и градовете вяло ни посрещат
със химни и цветя и речи ласкави
най-вече със отворени обятия
така се губи смисълът от похода
и всички празнично настлани с рози улици
си заприличват в златно ежедневие
след нас ще има друг освободител
и следващ да и още някой после
почти ни иде всичко да зарежем
но някъде оттатък хоризонтите
остава място без царе и вождове
страна отхвърлила красиво тиранията
с потоци бистри с горделиви хълмове
където ще се спрем да лагеруваме
и без нахалство шатри ще разпънем
пред портите на тамошните храмове
ще слушаме отвътре как се носят
напеви тихи може би насмешливи
и без да ни омръзне ще дочакаме
след дългото изгнание на хищници
да ни поканят прага да пристъпим