автор: milanov

Ще ми повярваш ли? Аз искам да те имам и си признавам, че думите и красотата ти ме преследват. Спречквам се тайно с моя разум, защото понякога ми го отнемаш. А темперамента, който се разхожда в очите ти разбулва въображението ми- без да съзнавам, че някоя реалност ще го разочарова...
Но ако това се случи, прозата ще нахлуе в нашето ежедневие и ние ще бъдем едни от безбройните примирени същества, които с отегчение разминават половинките си сред неканената сивотата.
Вълшебство е да се обичаме. Но идва момент, в който като всички разочаровани, ще потънем в парадоксалната мъгла. А там безсънните нощи на влюбените ще бъдат все по-далечно и неосъществимо минало.
Бих могъл хиляди пъти да изрека баналните думи- че си най-желаното и скъпо за мен същество. Да, бих могъл. И тогава ти ще бъдеш повече от щастлива. Но колко ще продължи това?
На природата всички желания ще бъдат изпълнени.
Някъде по средата на твоето тяло ще се сгуши неусетно ново създание- вест от любимия човек, пред която би трябвало да се изпитва огромно уважение.
Но животът ме дърпа за оределите ми коси и пита:” Къде е твоя път глупако? ” Негодувам, но съм смутен, защото сегашното ми поведение няма как да не бъде свързано с миналото, с това което съм бил, а и с каквото се надявам да бъда...
Дирята от годините зад гърба ми мълчаливо ме преследва. И когато протягам ръце към непознатото, но примамливо щастие- съдбата се усмихва надменно и си взема това, което е решила...
Усещам че мога да те имам. И тайно се взирам в прелестите на твоето тяло.
В душата ти мога да ликувам като очакван и желан гост. Но някъде там, сред незримата й тишина, след време ще се разхождам неудовлетворен от моето присъствие в отдавна превзетата крепост.
Почакай! Насладата е и в очакването на това, което би могло да се случи. Неизживените чувства летят по-високо от любовното присъствие...
Да, един глупак си признава странното удоволствие от мечтите, вместо с безкрайно усърдие да се рови в пищните ти реалности.
Но тази нощ те моля да останем сред звездите. И с погледи на топлината им подвластни- там да кръжим...
А после ще се върнем към неписаните правила на любовта.
И ще знам, че каквото и да се случи- за необичайния ни полет ще си спомням с любов и умиление- дори и когато от всичко земно аз си отида!...