автор: avloeis

След като се успокои Дженифер продължи с чистенето, искаше да се разсее и да свърши по-бързо. Започна да подрежда мебелите и се мъчеше да избута едни рафтове до стената, но те паднаха върху нея и раздраха кожата на крака й. Въпреки всичко това не я спря да продължи и намести всичко както желаеше.
В единия край на стаята бе гардеробът и голямото легло с тоалетка до него, а в другия избута едно масивно бюро и рафтовете с книги, като остави фотьойла и масичката като междинна точка между двете пространства. Стаята започна да добива коренно различен, свеж вид. Благодарение на вещите, които й донесе Кларк успя да декорира и обнови стаята. Всичко бе на мястото си оставаше единствено да почисти полюлеите, които се оказаха много по тежка от очакваното задача, защото трябваше постоянно да слиза и да се качва по стълбата, което я измори страшно много, но тя не спря и почисти и макетите на двата самолета, които реши да закачи отново за тавана.

- Какво искаш отново?- студено попита Дженифек, когато Каин нахлу с стаята.

Стълбата под краката й се разклати и тя полетя към земята.

- Дженифер!- уплаши се младежът и изтича при нея, за да й помогне.- Добре ли си?

- Да, добре съм!- изправи се тя и започна да тупа прахта от дрехите си.- От къде се взе тази прах?

- От там!- той посочи отворилата се в тавана врата.

- Не знаех, че там има стая! – възкликна момичето.

- Вероятно е изхода към покрива. – предположи Каин.

- Затвори вратата!- нареди му тя и той я послуша.- От външната страна!

- Поне за миг престани!- въздъхна момчето и се върна до нея.- Какво правиш?

- Ти какво мислиш?- усмихна се тя, докато изправяше стълбата.- Ще видя какво има горе!

- Слизай долу веднага!

- Дай ми фенерчето от масата!- игнорира тя думите му и той бе принуден да я послуша.

Каин се огледа, стаята бе коренно различна от вчера. Тъмните кадифени завеси бяха заменени с леки дантелени пердета, леглото бе покрито със зеленикав сатен, който много подхождаше на дивана и тъборетките. Всичко бе променено и пренаредено.

- Красиво е! – тихо призна той.

- Какво каза? – не го чу хубаво Дженифер.

- Нищо! Какво има горе?

- Легло и някакви хартии по пода.. има и маса, и прозорец.. Вероятно някой е живеел тук преди много време. – изброи тя. – Тук е страхотно, Каин!

Той трепна, когато чу името си от нейните уста. От много време не го произнасяла по този начин.

- Ела да видиш! – тя показа глава от дупката с широка усмивка, сякаш бе забравила всичко между тях.

- Много е мръсно! – възмути се той щом надникна.

- Ще го почистя и ще сложа тук телескопа, който намерих днес! От тук се открива страхотна гледка към небето!

- Това е хубаво! – усмихна се и Каин и двамата слязоха в стаята.

- Защо си тук? Нали ти казах да не ме търсиш повече! – обърна се Джен с предишната студенина.

- С Фабиан се скарахме вчера.. – заобяснява той. – Иска двамата да се сдобрим и цитирам: Спри да се държиш като абсолютен задник!.

- Типично за него!

- Той е добро дете и не желае да приеме нещата такива, каквито са... не желая да се карам с него.

- Но за мен не ти пука... – тихо произнесе тя. – Ще говоря с него да не се меси в нашите взаимоотношения, ако изобщо мога да ги нарека така! Не се притеснявай! Можеш да си вървиш!

Той се опита да възрази, но Джен го прекъсна:

- Бъди добър наследник и недей да разочароваш родителите си, за да не те пропуснат в завещанието си!

- Нима мислиш, че ме вълнува проклетото завещание?! – избухна момчето.

- Каин! Не ме интересува какво искаш ти и за какво мечтаеш! Не желая да имам нищо повече с теб и това семейство! Оставете ме намира! – надвика го тя и думите й сякаш забиха хиляди остриета в гърдите му.

- Дженифер.. – опита се да каже, но словата заседнаха в гърлото му, сега той наистина се почувства сам и празен, бе отхвърлен категорично и не можеше да каже нищо, нямаше това право.

- Върви си! – тихо каза тя и отиде до вратата, накуцвайки. Чак сега Каин успя да забележи прашните й дрехи и раните по нея.

- Трябва да отидеш до лекаря! – настоя той.

- Ще отида, сега си върви!

- Джен!

- Махай се! Не ми се мяркай пред очите! Не ме търси.. нито ти, нито брат ти! Моля те! – изкрещя тя.

- Не обещавам нищо.. – тихо каза Каин и излезе, изпълнен с горчива болка.

Този път Джен не се разплака, преглътна сълзите си и почисти падналия прах. Нямаше смисъл в тези сълзи, вече ги бе изплакала или пък не... когато се огледа в просторната, уютна стая, почувства самотата по-силна от всякога и сълзите се застичаха по лицето й. Последните дни май единствено това правеше, седеше в тази стая и плачеше. Колко несправедлив й се виждаше света.

Когато излезе от банята и се оправи някой отново почука на врата, за щастие този път беше Зайре., единственото момиче, което знаеше всичко за нея и я подкрепяше, макар да не бяха близки.

- Здравей! – усмихнаха се една на друга.

- Вчера и днес все те търся из училището и не мога да те намеря! – недоволно каза момичето.

- Повечето време съм в стаята си, днес чистих. – обясни Дженифер и отвори вратата така че да може да види.

- Уау.. много е хубаво! Късметлийка си! – удиви се Зайре.

- Казваш това сега, когато е почистено всичко до основи! – засмя се Джен. – Това място не бе използвано сякаш от векове!

- Е, сега вече е много хубаво и приятно, искам да се преместя при теб.. как може само теб да пуснат в мъжкото общежитие?! Що за наказание е това?!

- Най-хубавото! – засмя се Дженифер. – Преди няколко часа беше ужасно, но сега вече е друго нещо.

- Ти изглеждаш много бледа! – отбеляза момичето.

- Уморена съм.- обясни простичко. – Между другото как те пуснаха при мен?

- Пазача ми позволи за няколко минути да дойда при теб.

- Не говоря за него, а за онези от твоя клас! – Джен не пожела да казва имена.

- Не ме интересуват! Тези момичета са ужасни!

- Направиха ли ти нещо?

- Не! Не смеят! Все пак съм приятелката на Рейвън Трил! – със задоволство каза Зайре и бузите й пламнаха.

- Той като че ли би се намесил в това! – тя завъртя очи с досада, не го харесваше, макар да беше едно от най-популярните момчета.

- Какво намекваш с това? – той изведнъж се появи и стресна Дженифер, която не го бе видяла по рано. – Защо мислиш, че не бих я защитил?!

- О, нима? Последния път нищо не направи и единствено гледаше как по-бързо да се измъкнеш! – нападна го момичето.

- Тогава все още не излизахме! – оправда се той. – Ти самата я забърка в тези глупости!

- Ей, стига, стига! – намеси се Зайре. – Не се карайте за глупости, моля ви!

- Наистина изглеждаш много зле! – бързо промени темата Рейвъни и накара приятелката му да се хване за главата, тактичността не му беше присъща черта. – Трябва да идеш до лекаря!

- Ще отида, но по- късно! – отвърна Джен.

- Не, ще отидеш още сега! – категорично каза Зайре, – или искаш да накарам Рей да те носи?

- Не, не, не.. мога и сама да вървя! – категорично заразмаха ръце момичето, не обичаше да я носят.

Тримата отидоха при Лука Нова, лекаря на Академията, който не остана доволен от външния й вид.

- Кога ядохте за последно? – попита той.

- Вчера на следобедната закуска. – отговори Дженифер след кратко замисляне.

- Тя не закусва, а вчера пропусна обяда. – намеси се Зайре.

- Искате да си докарате анемия ли? – възмути се лекарят. – След като ви превържа ще дойдете с мен до столовата, за да вечеряте! Не приемам откази!

- Столът вече е затворил. – припомни му момичето.

- Не и за персонала и учителите в Академията. – поясни Нова и заоглежда раната на крака й. – Къде се наранихте така?

- Докато местех един шкаф в стаята ми, той падна на крака ми.

- Шкаф? Защо не повикахте някой да ви помогне? – учуди се лекарят.

- Нямаше нужда! Справих се и сама с чистенето.

- Какво чистене?

- Аз съм наказаната за влизане в подземията. – обясни тя, когато усети, че Нова не я е разпознал.

- А... Сега разбирам! – усмихна се той, но след това лицето му помръкна. – Бях против да ви изпращат там. Тази стая е ужасна и освен това е в мъжкото общежитие, което може да повлияе зле на авторитета ви! Не разбирам какво си мислеше директорката, когато взе това решение!

- Не се притеснявайте, Господин Нова, Дженифер не е от тези момичета, а и стаята й е много хубава! – намеси се Зайре, която следеше с интерес всичко.

- Смятате тази стая за хубава? – учуди се лекарят.

- Да! Много е голяма и уютна! Особено панорамните прозорци много ми допаднаха! – с благоговение каза момичето.

- Почистих я! – поясни Дженифер, за да може той да разбере.

- Нима това място може да бъде почистенo?! – с някаква тънка нотка на отвращение каза, която единствено Джен успя да усети и това събуди някои въпроси в нея, но преди да ги зададе, той смени темата. – Готова сте! Ще е добре да не натоварвате крака си за известно време. Раната е голяма, но за щастие няма сериозни поражения! Ще трябва често да сменяш превръзките и дори понякога да ги махаш напълно, за да може да зарасне по-бързо.

- Добре! – кимна Джен.

- Сега вие двамата се връщайте по стаите си, а вие, млада госпожице, елате с мен до стола! – набързо нареди той.

В столовата нямаше никой освен чистачката, която миеше и им посочи една маса за четирима до прозореца. Настаниха се с подносите си и мълчаливо започнаха да се хранят. Апетитът н Дженифер се оказа много по-голям отколкото очакваше и лакомо изяде месото и гарнитурата към него, дори си взе един ябълков десерт.

- Изглежда вечерята ви хареса! – усмихна се господинът.

- Да, вкусно е! – съгласи се Дженифер. – Извинявам се, че ви обезпокоих!

- Говорите глупости! За мен е удоволствие да вечерям с някого! – Ще се радвам, ако ми направите компания и на чаша чай след това!

- За мен ще бъде удоволствие! – прие предложението госпожицата, желаеше да го поразпита за някои неща.

- Чудесно! – зарадва се Нова, който не обичаше да пие вечерния си чай сам, а и желаеше да поразпита младата госпожица. – След като и аз изям моя десерт, ще отидем в Люляковата градина.

- Там не е ли забранено за ученици? – учуди се Дженифер.

- Попринцип да и ти ще си една от малкото, които е ходила там, но не се притеснявай, учителите са на събрание и няма да има никой! – някак дяволчето в него се бе надигнало и желаеше да понаруши правилата.

- Значи и други ученици сте водил там?

- Не! Когато аз самия бях ученик тук един от тогавашните учители ме заведе да пием чай и да ми помогне с някои задачи, които ми бяха възложени. Благодарение на него сега и аз съм лекар в Академията, макар никога преди това да не бях си и помислял за подобна глупост.

- Защо да е глупост? Не харесвахте ли това място?

- Харесваше ми.. до определен период от време.. – лицето на лекарят помръкна и доби умислен вид.

- Сега харесва ли ви да работите тук? – продължи с въпросите си тя.

- Може да се каже, че започна да ми харесва... – той се спря, усети се, че бе започнал да говори повече от необходимото и се изправи. – Хайде да отидем в Люляковата градина, за да не ви задържам прекалено!

- Не си изядохте десерта! – подсети го тя.

- Изгубих желание за сладко. – излъга той и двамата излязоха навън.

Самата градина представляваше малко кафене с десетина маси и голям бар, зад който можеше да се намери всичко от отлежало уиски до чаша горещ шоколад. Учителите добре се бяха запасили и понякога си позволяваха да разпуснат на това отдалечено от учениците място, за да способни да ги изтърпят. Беше уютно и много приятно, издържано в свежи цветове, местенце. Дженифер се настани на бара, а лекарят прие ролята на барман като се вживя в подхвърлянето на една бутилка както правеше по купоните преди години. Започна да се шегува и да разказва стари случки от щурите си моменти с приятели, но след като се успокои и седна срещу Дженифер, тя започна с въпросите си.

- Някога бил ли сте в стаята, в която съм сега? – изненада го момичето.

- Защо питате?

- Любопитство!

- Да, бил съм там като ученик. – отговори той и лицето му отново доби онова странно изражение, което направи впечатление на Дженифер и преди.

- За какво са ви наказали? – продължи тя.

- Не бях аз! – нервно се надигна. – Беше мой приятел! Стаята го подлуди, това място е ужасно и подтискащо!

- На мен ми харесва! Особено сега, когато я почистих!

- Не мога да повярвам, че подобно нещо е възможно!

- Ако желаете можете да го видите със собствените си очи! – уверено каза момичето.

- Любопитен съм! – призна Нова. – Може да ви изпратя до стаята ви след чая.

- Добре! – усмихна се тя и една друга мисъл се появи в главата й. – Вие сте бил ученик тук преди десет- петнадесет години, нали?

- Да?

- Значи знаете какво се е случило в театъра тогава! Може ли да ми разкажете?

- Не е нещо, което една госпожица трябва да знае! Театърът вероятно ще бъде разрушен следващата седмица.

- Какво?! – новината изненада Джен и тя повиши гласа си. – Това е лудост! Трябва да бъде отворен отново, а не да го разрушават!

- Това място се превърна в гроб, госпожице Влаомис! – изпусна се Лука в опита си да я вразуми.

- Какво искате да кажете?

- Че не е нещо, което трябва да се запази! Спрете да ми задавате въпроси! Беше грешка да се поддавам на емоции и да ви казвам тези неща!

- И да не ми бяхте казали пак щях да ги науча! – увери го тя. – Просто вие можете да ме улесните и да ми кажете истината сега!

- Има неща, които не бива да се научават, Дженифер! – категорично каза той. – Освен това, вие сама нарушихте достатъчно правила, влизайки в подземията!

- Колко пъти трябва да кажа, че не съм аз, а просто са ме натопили?! За какво ми е да влизам в онова мрачно и студено място, пълно с паяжини и кой знае още какво!

- Разбирам! – Лука се увери в невинността й и смени темата на нещо леко и приятно за двамата.

Подземията определено не бяха нито студени, нито пълни с паяжини. Той често ходеше там. Това място криеше големи тайни, които това момиче дори не подозираше, че съществуват, което означаваше, че някой друг бе слизал там.

- Време е да се връщам в общежитието! – каза тя щом видя часа.

- Да права сте! – лекарят се учуди колко бързо бе отлетяло времето. – Ще ви изпратя!

- Ще видите стаята?

- Ако не възразявате!

- Няма проблем! Искам да ви убедя, че всичко е много по-различно от преди!

Двамата отидоха в общежитието и Нова се реши да види стаята от кошмарите му. Бе поразен от разликата, нямаше и помен от предишния прах и безпорядък. Момичето бе право. Той спокойно се върна в своята стая, но спомените бързо се върнаха и почти го разплакаха. Тъмни и пълни с тъга дни, които бе закопал дълбоко в съзнанието си докато не се появи това дете. Трябваше да се погрижи тя да остане настрана от предстоящите събития.