автор: elenasim1

- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи, Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза, Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата.
- Ама, тя говори!- провикна се Мая.
- Да, говоря и преди да ме отсекат и донесат в къщата
ви бях много щастлива.
- Мамо!- провикна се Александър.
- ...и да крещите, няма смисъл. Точно сега няма вероятност някой да ви чуе. Затова сядайте и слушайте!

Таня се опита да направи крачка към вратата, но тялото и’ не я послуша.
Тъкмо обратното всички изпълниха наредбата на елхата.
Приседнаха до нея, като опиянени.
Очите им бяха приковани по зелените и’ бодлички и се заслушаха в това което искаше да им каже.

- Откак се помня, аз съм една прекрасна елха. Всяка година с моите посестрими и братя очаквахме посещението на вълшебната Коледа.
Тя винаги ни носеше бели пухкави снежинки, които украсяваха клоните ни.
През нощта ни позволяваше да избираме звезди, които да украсяват върховете ни.
Така живеех в блясъка на слънчевите и лунните лъчи до онзи момент в който ме изтръгнаха от любимата ми майчица Земята.
Носеше се слух, че хората опустошават всичко до което се допрат.
Но ние вярвахме че сме далеч от човешките ръце. До вчера...
Не остана никой от нас.
А сега след празниците ще се превърна в клонки за камината.
Не ме е страх от участта ми.
Но имам една молба!
Щом аз ще ви донеса радост, тогава и вие ще сторите нещо за мен.
- Какво?- прошепнаха в един глас Таня, Александър и Мая.
- Искам да скриете няколко клонки от мен и да ги отнесете до мястото където години наред съм живяла, за да не скърби скъпата ми майчица.
Ако вас сега ви превърна в бляскави играчки и увиснете по клоните ми, няма ли да скърби вашата майка?
- Ще скърби...- каза Мая с просълзени очи.- Тя много ни обича.
- ...и моята също много ме обичаше. Затова ще и’ отнесете късче от мен в знак на признателност. А аз ще ви обещая най- приказната Коледа. Такава каквато до сега не сте имали. И нещо последно... Елхата не е нужно да се отсича за да носи радост. Може да се украси навън в Природата. Пак ще бъде хубава и щастието ще бъде споделено.
- Мога ли да попитам нещо?- Каза Александър.
- Разбира се, но бързо, защото времето ни свършва. – отговори му елхата.
- Как така сте избирали звезди?
- Вдигни момче очи към небето и ще видиш. Те са безброй. Дори и ти можеш да избереш.
- Но, никога няма да мога да я докосна. Имам предвид звездата която съм избрал.
- Това че казваш никога, не означава че не можеш... Аз вярвам че един ден ще съм отново там в прегръдките на мама...- каза елхата и повече не продума...

След 15 години...

Александър стоеше на върхът на планината съзерцавайки звездите.
На връщане се отби до малка зелена елха. Постави върху клонките и’ стари прашни играчки и каза:

- Ти си тук... Но аз не съм докоснал все още нито една звезда. Това че не говориш е още едно доказателство за онази вечер. Всичко е било просто сън...

Обърна се и тръгна по пътеката за вкъщи...

- Не я докосваш, защото е носиш в сърцето си...- каза доста след него малката елха.


(Весели празници за всички)