Седяхме на масата тихи,
на чаша вино червено.
Мезето беше скъпарско,
но трудно бе да преглътнеш.
Къде е пламъка в очите
и трепкащи с нежност сърца?
Къде изчезна благата дума
и всичко което ни топли?
Снега пухкав и нежен,
затрупа всичко край нас.
Пътечка дори не остави,
до нашите празни сърца.