Отдавна вече за света нехаем.
Стомах, два крака, две ръце...
и нищо ново под това небе.
Омръзна ни играта да играем.
Все хора, къщи, салтанати.
Тресе се от вибрации земята...
Петрушката по нея се премята-
до болка скучна и до втръсване позната.
Петрушката е страшно уморена,
защото няма кой да аплодира
мига, във който тя живее и умира
в пиеса от години сътворена.
Истерия или копнеж за сън,
но тя не вижда път напред.
Отдавна нищо не е в ред
щом житието е гноясал трън.
А може Бог да е решил да сбира
версиите,които е раздавал
и непростимото,което е прощавал,
докато ние смучехме резлива бира.
Всяка година имаме Апокалипсис!
Без значение кой и къде го е писал.
Човеко,кажи ми кой те ориса
да еволюираш като хроничен сепсис?!