автор: ladyinblack

Вярата ми май по-малка
и от просено зърно е.
Празен е като ключалка,
и светът ми неспокоен.
Гордиевият ми възел
меча рицарски не среща.
От житейският ми пъзел
явно формичка съм грешна.

Все пантофката не пасва
или бъркат ми адреса...
Скептицизмът ми прераства
в монолог безинтересен.

Този уличен спектакъл
за случайни минувачи
някой е за миг привлякъл,
но оставам знак-беззначен...

Заслужавам си навярно
тази моя орис пуста.
Но ако случайно мярна
щастийце—
ще го пропусна...

16.12.12
Милена Белчева