автор: KBoianov

Беше 24 декември 1933г. Коледата настъпваше дори и в малкото ни селце във Вестфалия.
Отворих входната врата на дома, изтупвайки снега от шубата си.
Неволно погледнах към трапезарията. Там синовете ми Макс и Зигфрид редяха пъзел под коледния венец, окачен над огнището, а жена ми Марта приготвяше коледния щолен от сухи плодове и орехи. От малкото радио се сипеха празнични мелодии.
Завих към преддверието на тоалетната, където имаше медна чешма със студена вода, чугунена мивка и старо огледало на петна.
Пригладих високо вчесаната си коса, с перчем към дясното око, както бе модерно тогава.
Бутнах дървената рамка на вратата от мукава, която извеждаше покрай навеса за дърва в двора. Сигурно трябваха дърва за празничната вечер.
Неочаквано видях детето на съседите-евреи, момче на 8 години.
Към него настъпваха няколко младежи от хитлерюгенд.
- Спаси ме! Помогни ми!- извика то.
Младежите приближаваха със застрашително вдигнати бухалки.
Съседите-евреи не бяха сторили зло никому.
- Не-е-е!- извиках и се впуснах към детето.
Бухалката бавно падаше към слепоочието на детето и оплиска снега с кръв,преди да съм стигнал до трупа му.
Прегърнах малкото телце и закрещях.
С диви крясъци младежите избягаха в мрака.
Пуснах окървавената глава и с гняв се насочих към кметството.
Макар и чист ариец, не можех да допусна такова ужасно убийство в собствения си двор.
Щурмоваците на входа не ми обърнаха никакво внимание.
Влетях в стаята на кмета, но там нямаше никой.
На масивното дъбово писалище имаше разхвърляни различни документи.
Как беше възможно такова жестоко дело в Святата нощ?
Вниманието ми привлече един формуляр с гриф „Строго секретно”:
„ ...в никакъв случай да не се пречи на справедливия гняв на младежта спрямо юдейската паплач. В случай на убийство, следите да се унищожат, както и имената на въпросните лица от регистрите....”
Ужасен от прочетеното, излязох от кметството и се упътих към дома.
Внезапно чух един глас, който ме зовеше:
- Фри-и-и-дри-и-их! Фри-и-и-дри-и-их!
Като магнит гласът на Марта ме викаше към блатото. Защо не към дома?
Нагазих в плитките води с призрачно-зелена мъгла.
- Фри-и-и-дри-и-их! Фри-и-и-дри-и-их!
Там, в прокълнатото блато Грюнен намерих потъналите тела на Марта и децата.
Убийците не искаха неудобни свидетели.
Коленичих в призрачната пустош и ги прегърнах.
Не зная колко време съм стоял така. После тръгнах нататък.
Зад един бор съзрях еврейското семейство и най-накрая...себе си.
Косите ми настръхнаха.
Тогава разбрах, че не тялото , а духът ми се е опитвал да разбере истината.
- Фри-и-и-дри-и-их! Фри-и-и-дри-и-их!
Жена ми ме викаше през мъглата в Свещената светлина.
Трябваше ми само една крачка, за да я прегърна...

Шепотът на времето: През 1933г. щурмоваците и хитлерюгенд са били главна опора на властта. Тогава юдеите още не са били лишени от граждански права.
Това става 1934г.Блатото Грюнен във Вестфалия е огромно и съществува и до днес.