Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 490
ХуЛитери: 4
Всичко: 494

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Nela
:: LeoBedrosian
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтрастта . тридесет и четвърти разговор с Ведрина
раздел: Разкази
автор: ivliter

Розовобузо и свежо, утрото с любопитство наднича в прозореца ми. Зарадван от него, пускам радиото и правя сутрешните си гимнастически упражнения за раздвижване. Зазвучава една от любимите ми песни, която от няколко дни разучавам да я пея. Гласът ми, още не събуден, е малко тих и дрезгав. Но като се разпях, зазвуча уверено и вярно. Сякаш някой тихичко започна да приглася.
- Не знаех, че и ти обичаш да пееш – усещам присъствието на Ведрина.
- Много неща не знаеш още за мене – отвръщам.
- Значи, ще има с какво да ме изненадваш и в бъдеще?
- И още как. Пеенето напоследък е голямата ми страст.
- Да не си намислил да ставаш певец? – иронизира ме гостенката ми.
- Знае ли човек докъде може да го отведе страстта?
- Не е ли вече късно за това.
- Никога не е късно. Ако днес е късно, утре ще бъде още по-късно – отвръщам ухилен до ушите аз.
- Много голямо значение придаваш но страстите тази сутрин.
- Не само тази сутрин. Винаги съм им придавал.
- Защо?
- Защото човек без страсти е мъртъв човек.
- Не преувеличаваш ли значението им?
Разбирам, че Ведрина няма да ме остави да си довърша гимнастическия комплекс, спирам радиото и се впускам всеотдайно в разговора ни.
- Та нали страстите го пришпорват, преследването им и удовлетворяването им го правят деен, динамичен и целеустремен, изграждат търпение и упоритост в характера.
- А знаеш ли колко души са погубили страстите?
- Много. В тях трябва да се влага и разум. Рискът трябва да е добре премерен, за да не се наредим в редицата на погубените. Те са като един буен жребец, когото трябва с търпение и сила, но и с любов да го обяздим.
- Конят често хвърля ездача си.
- Добре де. Заради това, че някой е изгорял в огъня, не бива да отричаме голямата полза от него. Като загиват хора от автомобилни катастрофи, трябва ли да се откажем от автомобилите?
- Не трябва, прав си – съгласява се Ведрина. – Да разбирам ли, че ти препоръчваш на хората да се отдават на страстите си.
- Да, но на тези, с които виждаме че се усъвършенстваме, които ни водят напред. Всеки трябва да намери своята страст. Страст може да бъде пиенето, пушенето, хазарта, но също така и изкуството, науката, спорта.
- Значи стигаме до извода, че има добри, има и лоши страсти.
- Лоши стават, когато се прехвърли границата на разумното. Оставим ли ги те да ни командват, става лошо. Ако се слее човек със страстта, която го изгражда като личност, велики неща ще се случат с него, Ведрина.
- Понякога те стават причина човек да загуби ценно време от живота си, не си ли съгласен? - не се предава събеседничката ми.
- Мисля, че никога нещо, в което влагаш страст, не е губене на време, независимо какво се получава. Между другото, това важи и за любовта, но това е вече друга тема – отвръщам.
- Можем да поспорим още, но този разговор започва да ме изморява. Не е ли по-добре да се подчиним на страстта ти и да попеем.
- С удоволствие – казвам аз и пускам песента по касетофона.
Запяваме тихо в прохождащия ден. Сега слънцето се е вдигнало над покрива на съседната къща и заслушано в песента, с любопитство наднича да види кои са тези вдъхновени певци, които влагат толкова страст и любов в песента си.




Публикувано от hixxtam на 16.12.2012 @ 08:35:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 17:38:19 часа

добави твой текст
"Страстта . тридесет и четвърти разговор с Ведрина" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.