автор: PeterVan

Слава на Бога! Мама е жива,
бавно пристъпя, тихо говори.
Моята майка е майка щастлива,
щом аз се мярна само на двора.

Ей, я под орех със сянка голяма!
Тя засади го за бъдното време.
Но тази година орехи няма,
един не остана даже за семе.

"Безводен светът е ! - кахъри се мама:
И как ще я карате вие - не знам,
че сушата става все по-голяма,
а пък човекът - от сам е по-сам!

Но, слава на Бога! Още сме двама,
а аз съм прикътала нещо за тебе.
И ей, ги на: ТРИ ореха само,
но ще ти бъдат тройно потребни!

Мен ще ме няма, но тях ще ги има!
И нека от трите - гора порасте!
И нека гората с листа неброими
накрая помаха ми с клони-ръце!"

Държа във дланта си три ореха само.
"Гора да израснат?" - на Бога се моля.
И жива все още, жива е мама,
но вятърът кърши най-стария орех.