автор: avloeis

Утрото настъпи по-ярко от всякога, изпълнено с живот. Слънчевите гори огряха градините на Академията и водните капчици заблестях като малки диаманти по растенията. Дженифер стана рано и потърси чистачка. Бе твърдо решена в почивния ден да почисти стаята си, защото бе непоносимо да спи на това място.
Учителите бяха прекалено строги с нея, премествайки я тук, но тъй като бе вече свършен факт, реши да направи обстоятелствата по-благоприятни.
- Нека аз да почистя, госпожице!- настоя младата жена, след като я изслуша.
- Няма нужда! Доставя ми удоволствие да разглеждам стари вещи, а и вие вероятно имате работа!- отказа момичето.- Не желая да ви създавам проблеми!
- Не се притеснявайте! Приключих работата си за деня!- увери я тя.- Нека Ви помогна поне!
- Добре!- съгласи се момичето и двете тръгнаха към стаята й.- Името ми е Дженивер.
- Тереза! Приятно ми е!- усмихна се жената.- Ще може ли да си говорим на ти?
- Да! С удоволствие!- съгласи се момичето и отвори вратата на стаята си.
- Ужас!- възкликна чистачката щом влезе.- Това място е толкова мръсно! Как изобщо са се осмелили да ви настанят тук?!
- Не е чак толкова лошо!- неуверено каза Джен.- А и все пак съм наказана!
- Вината не е твоя!
- Това го вярваш единствено ти!
- И цялото училище, но никой не си прави труда, за да докаже невинността ти!
- Няма значение! Да се залавяме за работа!- усмихна се момичето и запретна ръкави.- Приготви се за много прах!
Тя отиде до прозорците и хвана една от големите тежки завеси, покриващи цялата стена, и я дръпна с всичка сила. Платът падна върху момичето и я скри в облак от прах.
- Дженифер, добре ли си!- кашляйки се опита да й помогне жената.
- Да, добре съм!- смееше се тя.
- Уплаших се да не си се наранила!
- Нищо ми няма! Свали и другите завеси, за да влезе светлина и отвори прозорците, че ще се удушим тук!
- Добре!- засмя се и Тереза.- Този бретон не ти ли пречи?
- Малко! Ще го вържа.- съгласи се тя и прибра косата си.

Това момиче й хареса, особено когато се усмихна. Имаше красиво лице и нежни черти, също и добро възпитание за разлика от повечето момичета на това място. Изненада се, когато Дженифер застана и започна да съставя план с това какво и как трябва да се свърши, сякаш бе някоя стара педантична икономка, но й бе приятно да я слуша. Двете разказваха стари случки и се смееха, докато сваляха платното, закриващо тавана. Да чистят заедно се оказа много по-забавно от предполагаемото.
- Красота!- възкликнаха и двете, когато видяха изрисувания таван.
- Сякаш разказва история!- каза Дженифер, когато поразгледа рисунките с ангели, хора и чудовища.
- Наистина!- съгласи се и Тереза.- Каква ли е историята?
- Предполагам тези двамата са главните герои, защото са в центъра на всичко.- тя посочи прегърнати момиче и ангел, на чиито гърди бе нарисувано сърце.- Защо обаче всички протягат ръце към тях?
- Искат да им попречат да се обичат, предполага.- каза жената, забелязала гневните или тъжните лица.
- Вероятно е така...- замисли се Джен, но бързо отклони вниманието си към чакащата я работа.- Хайде да продължим и след това ще разглеждаме картини!

Двете намериха истински съкровища в сандъците, пръснати по цялата стая. През годините на това място бяха захвърлени множество стари играчки, които Тереза реши да изхвърли, но госпожицата я спря:
- Ще ги поправя и с разрешение от директорката, ще ги дадем на децата от приюта. Ще се зарадват въпреки че са стари!
- Права сте!- съгласи се тя.- А какво да правя с тези стари сценични костюми и с коледните играчки?
- Толкова са красиви!- възкликна момичето щом ги видя и извади една светло синя рокля.- От къде ли са?
- Не знаете ли?- учуди се жената.
- Какво?
- Преди Академията е имала собствен театър и често театралният клуб е представял различни постановки. Чрез него са се печелили доста приходи! Жалко, че са го затворили!
- Къде е бил разположен?
- Зад кино салона, но не може да се види и малцина знаят, че е там.
- Да.. дори не предполагах.. Не разбирам защо след като има театрална зала директорката отказа да се създаде Театрален клуб?
- Не бива да ви казвам, но ще наруша обещанието си.. Лорен- главната чистачка ми разказа, че преди петнадесет години е имало инцидент именно там и тогавашният директор е издал заповед да не се отваря никога повече това място...
- Какво се е случило?
- Това никой не знае, но изглежда е било нещо много сериозно! Дочух, че един от декорите паднал и убил някого, но нищо повече.
- Ужас..- възкликна Дженифер и въображението й започна да си съчинява различни варианти, докато разглеждаше старите играчки за елха, които макар и избледнели от годините, все още съхраняваха коледния дух.- Нека за сега да ги оставим настранаи ще попитам какво да ги правя.
- Госпожице Влаомис,- почука се на врата.- Тук ли сте?
- О, Кларк!- усмихна се тя на младежа.- Теб ли изпратиха?
- Да! Нося ви всичко, за което ме помолихте вчера!- посочи няколко куфара.- Къде да ги оставя?
- Всичко сам ли качи?!- ужаси се тя.- Трябваше да поискаш помощ! Тежки са!
- Моля Ви, госпожице, кажете ми къде да ги оставя! Не се натоварвайте!- спря я той, щом се опита да му помогне.
- Добре! Остави ги ето там!- посочи момичето.- Извини ме за бъркотията!
- Няма проблем! В тази стая ли ви настаниха?!- възмути се помощникът.
- Да! В момента я чистя!
- Това е възмутително, да настанят...- той бе готов да каже нещо, но Джен го спря.
- Кларк, моля те!- направи му забележка и чак тогава той забеляза Тереза.
- О, извинете ме, добър ден!- учтиво се поклони.
- Добър ден!- поздрави и жената, но не получи възможността да се запознае с него, тъй като той продължи разговора си с госпожицата.
- Нека ви помогна!- настоя младежът.
- Не благодаря! Ще се справим и сами.- отказа Дженифер и побърза да го отпрати.
- Той не е ли от прислугата в двореца?- не сдържа любопитството си Тереза.
- Мога ли да те помоля нещо?- попита госпожицата със сериозен поглед.
- Да!
- Не казвай на никого, за видяното или чутото, не ме разпитвай и не ми искай обяснения, които не мога да ти дам!- тонът й бе по-скоро заповеднически и това даде ясна представа на чистачката, че не биваше да любопитства.

Останалата част от деня прекараха в мълчание, всяка улисана в собствените си мисли. Единствените думи, които разменяха бяха за нещата, които откриваха. Дженифер се зарадва на един телескоп, който бе скрит между останалите вещи, а Тереза взе една ваза.
- Без това никой няма да я потърси тук!- обясни тя, докато я увиваше в парче плат.
- Съгласна съм!- усмихна се момичето.

Двете сякаш се бяха качили на някакъв магичен таван и постоянно изваждаха съкровища от ъгълчетата му. Дори намериха няколко стари дневника, които Джен остави настрана, за да ги разгледа по-късно.
- Вече е четири часа, Тереза! Предполагам вече се умори!- обърна се към нея.
- Все още има доста за чистене!- тя отклони въпроса, но умората бе се появила по лицето й.
- Отиди да се изкъпеш и да хапнеш нещо! Предполагам не си и закусила!- каза Дженифер.
- Ти също трябва да си починеш!
- Ще почина! Хайде, отивай!- накара я момичето и отвори врата.- може и да те търсят! Цял ден си при мен и много ми помогна! Благодаря!
- О, моля те! Беше удоволствие!- увери я Тереза.- Защо не дойдете с мен до столовата?
- Трябва да се изкъпя! По-късно ще отида.- излъга тя.
- Добре! Лек ден!
- Довиждане!- усмихна се момичето, но усмивката й изчезна, щом видя Каин да се качва към стаята й.

Тереза също го забеляза и се оттегли бързо надолу по стълбите, но се спря, за да види какво ще се случи.
- Фабиан не е при мен!- побърза да каже Дженифер.
- Не идвам заради него, той е в градината с приятелите си.- отвърна Каин.
- Тогава защо си тук?
- Отвън ли ще говорим?
- Моята стая не е подходящо място за Ваше Височество!- студено каза тя и затръшна вратата пред лицето му.
- Дженифер...!- опита се да я спре.
- Махай се!- изкрещя тя и тихо се разплака.

Каин се оттегли мълчаливо и се върна в стаята си, просторна и светла, с всички удобства, но студена.
- Ще ходиш ли на празненството довечера?- попита го съквартирантът му.
- Все още не съм решил.
- Какво ти е?- стана от мястото си младежът.- С Фабиан ли се скара?
- Защо мислиш така?
- Изглеждаш така само, когато си се скарал с брат ти. Или е някой друг?
- Би ли ме оставил сам за малко?

Момчето излезе и го остави да лежи на леглото. Той покри лицето си с една възглавница, това по принцип го успокояваше, но този път не се получи и я запрати в стената, събаряйки една картина. Това накара гневът му да изчезне за миг и да скочи от леглото, за да вдигне пейзажа. Малката къщичка на брега на езеро и трите деца, които играеха, му навяха тъга от липсата на хубавите моменти от детството. Красив спомен, от който не желаеше да се откаже.