автор: Dred

Мартин спеше и сънуваше дъжд. Хладната влага стичаща се по затоплената му от слънчевите лъчи кожа го накара да отвори очи. В пясъка до него стояха два мокри крака, по които се блестяха капчици солена вода. Мартин чукна
козирката на шапката си назад и за миг слънчевите лъчи го заслепиха.
-Добро утро, спяща красавице-засмя се Веселин и отново тръсна ръце над приятеля си.
От помургавялата му кожа се откъснаха няколко капчици и тупнаха въргу голите гърди на Мартин. Той се засмя и се надигна, сядайки на плажната кърпа. С въздишка Веселин седна до него. Фините косъмчета по голото му тяло бяха настръхнали от хладната морска вода.
-Наспа ли се?-попита той с усмивка.
Мартин погледна часовника си хвърлен небрежно на раницата лежаща в пясъка, в компанията на почти празно пакетче кашкавалени солети с подправки. Часът беше 2 след обед. Топлите слънчеви лъчи го бяха приспали за десет минути. Той се прозя, извади една солета и докато сладко я хрускаше и се протегна докато не усети как гръбнакът му не изпука.
-За сега.
Веселин се засмя. Влажното му тяло леко потрепваше докато слънчевите лъчи на майското слънце бавно го затопляха и той несъзнателно плъзгаше длани по ръцете си, опитвайки се да ги затопли. Мокрите бански, които вече бяха образували влажно петно на хавлията лепнеха за тялото му.
-Как е водата-попита Мартин.
Веселин плъзна хладните си и все още влажни длани по голите гърди на приятеля си и двете момчета се размяха. Мартин откъсна очи от зясманото лице на приятеля си и впери поглед в синьото море. Малките вълни се разбиваха с тихи плясъци в пясъка само на пет метра от тях, изхвърляйки зелени водорасли, приличащи на скъсани парцали и малките черупки на отдавна загинали мидички. Сините води се плъзваха на север към Румъния, където в далечината едно парче земя се впиваше като острие в него сякаш, за да покаже къде свършва България. Плажът представляваше пясъчна ивица широка десет метра, притисната между ниски дюни, обрасли с жилава трева от едната страна и морето, разляло се до хоризонта от другата. Беше далеч от това, което предлагаха големите плажове на Варна или Бургас, но несъмнено беше най-доброто, с което разполагаше малкото добруджанско селце със странното име Крапец. Сред пясъка можеше да се видят боклуците оставени от другите туристи- пластмасови бутилки от бира и минерална вода, угарки и кутии от цигари и какво ли още не. Нямаше и спасител.
Въпреки това беше прекрасно. Тих и спокоен, плажът предлагаше спокойствие на всеки, който иска да се уедини. Нямаше го онзи хаос, който бе ежедневие в чистите и охраняеми плажове в големите курорти. Плажните чадъри и палатки се стърчага от пясъка на повече от 20 метра едни от други и радостта на едните летуващи не пречеше на спокойствието на другите. Вляво от двете момчета, на около 15 метра се издигаше малка горичка от палатки и чедъри, около които бягаха и се смееха малки деца. Няколко възрастни се цамбургаха в морето, други стояха на сгъваеми столове под опънато платнище. Млада жена, чийто бански разкриваше дългия вертикален белег на корема и, показващ че е родила с цезарево сечение, стоеше до коленете във водата и внимателно потапяше малко момченце в сините води. До него се плискаше голо момиче на около десет години без да се смущава от факта, че наоколо има възрастни. Никой не поглеждаше към двете момчета.
Вдясно в пясъка на около 10 метра бе разпъната малка палатка с един самотен плажен чадър до нея. Двойка- мъж и жена на около 30, лежаха плажната кърпа под кръглата многоцветна сянка. Той стоеше на една страна, скривайки с чисто голото си тяло партньорката си и рититмичните му движения показваше, че се любят. Никой не се опитваше да им направи забележка или да им попречи, просто защото тук правилата бяха други.
Двете момчета си седяха кротко на хавлията и от време на време поглеждаха ту надясно ту наляво, когато гледката на синьото море им омръзваше. Дойдоха тук преди три часа, когато микробусът Добрич-Шабла минаващ и през Крапец ги остави в центъра на селото. Носеха със себе си ученическите си раници, но учебниците бяха останали в домовете им в Добрич, заменени от кърпи и бански. От един от селските магазини се снабдиха с минерална вода и нещо за хапване и поеха към плажа. За пръв път идваха тук и на Мартин и Веселин им се бе наложило доста да убеждават родителите си да ги пуснат поне за една събота толкова далеч от дома. Бяха на 16 години и отдавна знаеха, че са големи, но семействата им не мислеха така, но все пак успяха.
Мартин плъзна поглед по блестящото от влага тяло на приятеля си, който пък зяпаше към двойката, която се любеше все така дискретно под сянката на чадъра си.
-Този няма ли да я обърне най-после-измърмори Веселин.-Искам и аз да видя нещо.
Мартин се усмихна и погледа към двойката. Мускулестия задник на мъжа се движеше ритмично, но тялото му скриваше жената легнала до него. Леките топли повеи на вятъра носеше не само аромата на сол, но и тихи стенания пропити с наслада.
-Ами отиди и ги помоли да сменят позата-предложи той.
Веселин все така гледаше към двойката. Мокрия бански, залепнал по тялото му, издаваше възбудата- факт, който не остана незабелязан от Мартин и привличаше погледа му като магнит.
-Те не са ли чували за 69?-попита Веселин.
Намести с ръка възбудения си член без да спира да зяпа двойката. Нов повей на соления бриз донесе тихите стонове на скритата жена. Веселин дори не забеляза на къде е насочен погледа на приятеля му.
-Или пък онази другата...-каза Мартин напрегнато-... как се казваше- ездачката или жокейката.
-И това не бих отказал измърмори Веселин и усетил странните вибрации в гласа на приятеля си изви глава към него.
Мартин вече гледаше към морето, но сърцето блъскаше като барабан в голите му гърдите и за миг се уплаши, че приятелят му може да го чуе.
-Хайде кажи си го-подкани го Веселин.
-Кое?-Мартин не го погледна.
Беше впил кафявите си очи в една чайка, която се носеше над морето без дори да маха с крила. Приличаше на едно от онези хвърчила, които пускаше като малък в градския парк.
-Онова, че съм перверзник и другите такива дето все ми ги сюрпризираш като кажа, че някоя имала готини цици или нещо такова.
Мартин го погледна и за миг благодари, че слънцето е зачервило кожата му иначе Веселин щеше да види червенината на смущението заляла лицето и шията му.
-Това е воайорство-той посочи с поглед към двойката под чадъра.-Хората просто си се забавляват.
-Те не се забавляват, а се чукат. Забавляваш се когато играеш карти, а когато се чукаш... ами просто се чукаш.
-Моля те, стига...-заекна Мартин и изведнъж естествената червенина на лицето му се сгъсти.
Веселин се разкикоти.
-С тая твоя девственост до никъде няма да стигнеш.
-Не съм...-започна Мартин и усети как буца засяда в гърлото му.
-Я недей да ме ментиш-Веселин игриво го бутна с рамо.-Сякаш не знам.
Мартин усети приятната хладина и копринена нежност на кожата на приятеля си по своята собствена. Той се изкашля, за да разчупи буцата в гърлото си, която сякаш ставаше все по-голяма.
-Не всички са като теб да лягат с всяко срещнато момиче.
-Е, чак пък със всяко срещнато-Веселин се ухили.-Виктория от моя клас... онази дебелата, знаеш я... не бих я опълнал и след 100 години.
-Тя е доста приятно момиче-заекна Мартин.
-Защо тогава не станете приятелки, а?-Веселин се захили.
Мартин впи очи в босите си крака, по които бе полепнал пясък.
-Ей-Веселин пак го побутна с рамо.-Ти нещо да не се засегна?
-Какво?-сепна се Мартин.-Не, не съм се засегнал. Аз само...-той млъкна без да знае как да продължи.
-Ти въобше на коя си планета? Цял ден си така!
-Всичко е наред, добре съм-Мартин се усмихна и се обърна към него. Усмивката му се разшири и в нея пламна топлота.-Наистина.
Веселин за момент се почувства неудобно. Тази усмивка, този поглед... сякаш... Мартин скочи на крака и прекъсна мислите му. Момчето се затича по плажа, пръскайки пясък след себе си и скочи в морето. За един кратък миг се изви във въздуха като делфин и изпънатите му ръце разкъсаха водата и той потъна с плясък. След секунда изскочи на повърхността и във въздуха полетяха солени пръски и пяна. Мартин се засмя докато водата се стичаше от мократа му коса. Отметна влажните кучири от лицето си и се обърна към Веселин, който все още стоеше върху хавлията и само се усмихваше.
-Хайде, идвай-момчето във водата размаха ръце.-Страхотно е!!!
Веселин се надигна, хвърли един бърз поглед към двойката вдясно, която продължаваше кротко да се люби, забравила за целия останал свят и се затича към морето. За миг потрепери, когато нагази във водата.