автор: nikikomedvenska

Мен ми се свършиха птичките,
литнаха просто от скука.
Смачках цветенцата, всичките,
с няколко здрави юмрука.

Нека раздрънкват ми грънците,
може да има и смисъл.
Моето място под слънцето
Бог преди век е надписал.

И да ме стегнат пределите -
възел в сърцето ми същи,
пак ще си яхна неделите!
Огън ми трябва! не къща...

Нежност не значи смирение!
Вятър в ръцете ми диша.
Господи, имай търпение -
дните си нека изпиша!

После гаси ми душичката,
аз ще си тръгна от скука
с няколко песни в торбичката,
с въгленче обич в юмрука...