Времето минава ден подир ден...
Дали си още влюбена в мен,
питам се вътрешно в себе си аз,
всяка минута, всеки час.
Помня нашето първо познанство,
беше топъл есенен ден.
А сега изчезна сякаш в странство...
Няма го ангелът влюбен в мен.
Ти бе съществото красиво,
безкрайно игриво, даже мъничко диво.
Но грешки допуснах, всичко пропадна...
За жалост към мен вече си ледено хладна.
Любовта ни бе толкова кратка --
есенен миг в лунна забрадка.
Душата ми плаче, пламъкът свети...
Искам да знаеш -- обичах те, Цвети! (с цялото си сърце)