автор: atom

Вървя
и си мисля –
вървя ли?
Или покоя потискам.
Няма ли кой да ме спъне -
та да ми секнат и мислите.

Гледам деня си ущърбен –
явните форми убиват.
Аз ли създадох ги първи,
те ли ме осъществиха...

Няма значение всъщност,
тук и вселена, и личност,
са проявления външни.
Всичко е адски излишно.

Махам – да видим какво ще
блесне зад формите-тръни,
ако го има изобщо...

Вървя
и си мисля –
вървя ли?