автор: Caniko

      Сред бляскавите витрини на милионния град скромен древен храм пази духа на предците. Само една крачка, една малка крачка, дели две епохи. Магнетизма на градината с грижовно оформени храсти и езерото, в което се оглежда всемира, ме карат да я направя. С вода от сребърни съдове измивам стреса от забързаните делници и поемам по пътеката към храма.
Сградите са разположени около красива триетажна пагода построена в чест на семейство художници. С удоволствие разглеждам творбите им, но особено ме впечатлява малка картина от неизвестен художник. Почти незабележима в една от най-старите постройки, обсебва вниманието ми с мистичното си излъчване. Дочувам собствения си шепот:
      - Изящно кимоно сред огнен ад ..., изящно кимоно сред огнен ад... - едно торнадо от размисли и усещания ме пренася в непознати светове.
      В полезрението ми изплува силуетът на монах.
     - Извинете.
      Поемам си дъх.
      - Моля Ви, помогнете ми да разбера защо тази картина има толкова силно излъчване.
      - О-о, да. Вие сте го усетили. Това е духът на художника. Четката му е била водена от страстна любов и силна мъка. Бил свещеник. Стара легенда разказва за несподелената му любов и за пожар останал в историята на града ни.
      - Моля Ви, ако имате време, разкажете ми я.
      - С удоволствие, но ще трябва да се подготвите за един дълг разказ.
      Слушах тази невероятна история и я скътах дълбоко в душата си.

***
      Случило се преди повече от 140 години в Едо, днешната столица Токио. По това време Едо бил средище на много богати търговци и занаятчии. В една от най-красивите и модерни къщи живеела чаровната О`Саме. Била само на шестнайсет. Почти не помнела майка си, която починала твърде млада. Баща ù Еншу Хикоемон не можел да я прежали и единствена радост в живота му била О`Саме. Бил от най-богатите търговци и много знатни фамилии се стремели да получат благословията дъщеря му да се омъжи за техния син. Еншу Хикоемон не бързал да се разделя с О`Саме. Тя била толкова крехка, била слънцето на дните му. Искал да е щастлива. Дал си дума, че когато ще трябва да приеме някого за неин съпруг, единственото, което ще има значение е дали тя го обича и дали той заслужава любовта ù.
      Един ден О`Саме, придружена от своята компаньонка Маки, отишла да се помоли пред гробовете на майка си и на своите предци. Поискала да повтори молитвите си и в храма пред образа на Буда. Там погледът ù срещнал погледа на млад свещеник. О`Саме запалила уханна пръчица и му я подала, за да я постави пред Буда. Ръцете им се докоснали и тя усетила как по тялото ù преминава непозната тръпка. Почувствала се като в полет над уханни цветя носена от ангелски криле. Сърцето ù се изпълвало с любов. Бедната О`Саме! Непознатото усещане я накарало да се изчерви и бързо да напусне храма. На път за вкъщи компаньонката ù била учудена от мълчанието ù. Когато се прибрали, О`Саме се оттеглила в стаята си и помолила да не я безпокоят. На следващата сутрин казала на Маки:.
      - Иди, моля те, и кажи на моя скъп баща, че ще остана в леглото. Не се чувствам добре.
      И на по-следващия ден тя отново не напуснала стаята си. И така се занизали дни, в които баща ù опитвал всякакви средства да ù върне жизнеността и лъчезарната ù усмивка. Поканил я на разходка по брега на морето, но тя отклонила поканата и останала в стаята си. Предложил ù да го придружи в пътуването му до красивия храм Исе, но и това не я зарадвало.
      Безпомощен и опечален Хикоемон потърсил помощта на най-известните лекари от Едо и Киото. Те били категорични в заключенията си, че дъщеря му е в много добро физическо здраве. За да ù се помогне, трябва да сподели какво я измъчва, какви чувства крие в душата си..
      Най-сетне мълчанието било нарушено. О`Саме признала на баща си, че непрекъснато мисли за младия свещеник. Благородното му лице и усмивката му са пред очите ù ден и нощ.
      - Не ме съди. Сърцето ми е изпълнено с обич. О, татко, ако искаш да съм щастлива, намери го, кажи му, че го обичам и че без него не бих могла да живея.
      Хикоемон не знаел как да постъпи. Дъщеря му била влюбена в неизвестен свещеник. Питал се дали е редно да поощрява тези чувства. Изслушал я внимателно, разговаряли за живота и неговите предизвикателства. След няколко дни двамата посетили храма, но за голямо тяхно съжаление младият свещеник бил в Киото. О`Саме станала още по-тъжна. Баща ù дочувал среднощните ù ридания и това му причинявало болка. Положил усилия и успял да се срещне със свещеника. Казвал се Юкио. Погледът, походката, гласът му излъчвали неподправено благородство. Хикоемон споделил с Юкио, че единствената му дъщеря се е влюбила в него от пръв поглед и че има нужда да сподели чувствата си. Бащата го уверил, че любовта ù е толкова силна, че е убедена, че ако не получи взаимност, не би могла да продължи живота си.
      Хикоемон не знаел, че Юкио не можел да забрави мига, в който уловил по детски чистия поглед на О`Саме и дочул ангелския ù глас. Но той си бил дал обед да не се жени докато не завърши най-висшата степен на обучението за свещеник.
      - Уважаеми Хикоемон, разбирам тревогата Ви и съм поласкан от любовта на дъщеря Ви. За съжаление, не мога да ви помогна. Аз съм на път, който трябва да извървя сам. Предайте на О`Саме, че за мен е чест да бъда обичан от девойка като нея.
      Трудно било на Юкио да изрече всичко това, което затвърждавало отказа му да сподели любовта, която го изгаряла. Искал да остане верен на себе си и тайно се надявал, че един ден ще може да изпита щастието О`Саме да бъде негова съпруга.
.       Хикоемон се върнал в дома си дълбоко натъжен. Бил длъжен да бъде откровен с дъщеря си. Тя останала безмълвна. Всеки следващ ден отнемал от жизнените ù сили и О`Саме гаснела пред погледа на баща си.
      Търсейки начин да я върне към живот баща ù купил великолепно кимоно, което струвало цяло състояние. Надявал се нормалната женска суета да предизвика О`Саме да я облече за приема на градоначалника. Но тя не била като другите девойки. Облякла кимоното, за да достави удоволствие на баща си, но отказала да се появява където и да е. Два дни по-късно разбитото ù сърце не издържало и тя напуснала този свят.
      Смъртта на младото момиче разтърсила града. Последният ù земен път минал по килим от цветята на опечалените дълъг повече от километър. Изящното кимоно, последния дар от баща ù, било дадено в храма. Пред него свещениците и близките щели да отправят молитви за О`Саме. Такива дарения се съхранявали грижовно и всеки два-три месеца се проветрявали и почиствали. За зла участ, свещеникът, който по това време се грижел за храма не бил добър човек. Не напразно го наричали Касасаги – крадливата сврака. Една вечер отнесъл красивото кимоно в дома си с намерение на следващия ден да го продаде в Киото. Нощта му била изпълнена с кошмарни видения и звуци. Когато се събудил видял, че кимоното го няма, а домашният олтар - изпепелен. Обезумял от страх се втурнал към храма. Изящното кимоно било на мястото си още по-красиво и озарено от меко сияние. Опитал се да го приближи, но краката му не помръдвали.
      Минавали дните. Юкио изпълнил обета си, посетил седемте храма на чистата земя и най-после се завърнал в Едо. Влизайки в храма някаква сила го отвела право пред кимоното. Много ясно дочул гласа на О`Саме. ` Толкова дълго те чаках … ` На мемориалната плочка било изписано името ù. Коленичил. Сълзите търсели пътя на разкаянието. В Исе бе разказал на един мъдрец за несподелената си любов. Колко истина имаше в думите му: `Любовта никога не е пречка за духовното ти израстване. Тя е Божи дар и в този нелек път би ти дала криле.` Крилете на Юкио никога нямало да се разперят за полет.
      ….
      Много млади хора идвали в храма. Вярвали, че кимоното има чудодейна сила и покровителства влюбените, закриля семейството им. Но имало хора, които не можели да го доближат.Краката им се вцепенявали и ореолът около кимоното помръквал На тях Касасаги обяснявал, че в него се е вселил дяволът и че то носи нещастие на града им. Постарал се мълвата да достигне и до най-отдалечените кътчета на Едо. Успял, защото все повече хора търсели причини за неуспехите си извън себе си и им било много удобно да пренасочат гнева си вместо да подтиснат алчността и завистта, които ги погубвали.
      Един ден Касанаги поканил в храма всички, които искали да се избавят от демонската мощ на кимоното като го изгорят. Така той щял да си отмъсти за неуспелия му план за бързо забогатяване. Всичко било готово. Запалил факлата, с която щял да запали полите на дрехата. Тогава станало чудо. Ръкавите на кимоното се издигнали и огнени езици плъзнали към всички, чиито сърца не познавали любовта и милосърдието. Те побягнали, но запалените им дрехи пренесли огъня в домовете им. За нещастие вятърът духал към града и се разгорял голям пожар. Настанал.истински огнен ад
      Юкио се втурнал да спасява кимоното. То било непокътнато. Изящно, сияйно, изпълвало пространството със спокойствие и светлина. Коленичил и отправил горещи молитви хората да бъдат духовно пречистени, а домовете им пощадени. Огънят бушувал дни и нощи. Едва на седмия ден над града се изсипал пороен дъжд и оцелелите започнали да събират останките от домовете си.
      Юкио никога не се оженил. Станал странстващ монах. Рисувал картини и ги подарявал на храмовете, които му давали храна и подслон. Всяка година в деня, в който за пръв път срещнал О`Саме, се връщал в Едо и дни наред прекарвал в усамотение пред изящното кимоно.