Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 540
ХуЛитери: 9
Всичко: 549

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pastirka
:: pinkmousy
:: Mitko19
:: Elling
:: VladKo
:: Albatros
:: Marisiema
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато любовта се шегува
раздел: Разкази
автор: hristam

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме обща професия, общи интереси, въпрос единствено на време е да узаконим връзката си. Но тъй като работим в различни фирми, малко време ни остава през седмицата един за друг. Понякога просто с дни се разминаваме във времето- аз се прибирам, когато тя вече е заспала, а когато сутрин се събудя вече е излязла за работа. И обратно.

Така че когато една вечер забелязах, че отсреща прозореца свети, просто си казах, че се е появил поредния наемател и веднага забравих за това.
На следващия ден обаче я видях. Беше почивен ден, току- що се бяхме измъкнали от леглото по обяд, и докато пушех до прозореца, видях най- красивото създание, което до тоя момент изобщо бях виждал на живо.
Като се има предвид, че работя в модна агенция, и край мен е пълно с красавици от всякакъв вид и калибър.
Но тази жена...просто ме зашемети. Имаше някакво царствено излъчване, такава вродена грация и чар, които просто ме залепиха за прозореца и ме оставиха без дъх докато не я изгубих от погледа си.
Със сигурност беше към метър и осемдесет, с фантастични крака и с много светло руса дълга до под кръста коса. А там, под финото кръстче, се полюшваше най- апетитното дупе на света. Не плоско и слабо като на повечето от нашите куклички, нито прекалено изхвръкнало и предизвикателно, просто...просто произведение на изкуството. Цялата беше като произведение на изкуството.
Силно бях учуден от собствената си реакция, та аз я бях зърнал почти само в гръб, едва мернах профила й. А и приятелката ми, в крайна сметка, също беше красавица. Е, съвсем различна външност имаше, беше по- скоро миньонче, но толкова секси, че където и да отидехме, събираше всички погледи. И далеч не само мъжките.
Така че отдадох това си вълнение на нередовния ни сексуален живот напоследък. От много работа и търчане по цял ден съвсем го бяхме занемарили. Но малко по- късно правихме най – страхотния секс от много време насам, и смея да кажа, отдавна не се бях чувствал толкова във форма. Приятелката ми беше повече от очарована.
Следващите няколко дни почти бях забравил за тайнствената непозната, имах много работа и се прибирах по никое време, а рано сутрин отново излизах. Но един ден я видях да слиза от такси на няколко крачки от мен, и, честно казано, съвсем неочаквано и за мен самия, краката ми буквално омекнаха.
Бях не просто замаян, бях абсолютно зашеметен, изпразнен от съдържание и направо пометен. Боя се, че съм изглеждал като някой от онези анимационни герои, дето очите им изхвръкват с подходящо озвучаване в подобни ситуации, а около главите им кръжат сърчица. Но тя едва ме погледна, явно не се впечатли особено. Което малко ме поотрезви, защото аз, честно казано, обикновено се радвам на доста голям интерес от страна на женската аудитория. Висок съм, с поддържана фигура от дългогодишни и редовни фитнес тренировки, и много ярко сини очи. Абе знам много добре как въздействам обикновено. И няма да крия, случвало се е да се възползвам от това, разбира се, много дискретно, защото държа на сериозната си връзка.
Но това русо видение просто ме обля със душ от пълно безразличие. Въпреки, че си дадох сметка, че жена с нейната външност вероятно има купища отбрани ухажори, подразних се. И се прибрах в такова кисело настроение в къщи, че приятелката ми веднага ме усети и се заинтересува. Смотолевих нещо за неприятности в работата и пресякох по – нататъшните й въпроси, защото усетих, че съм на път да си го изкарам на нея.
През уикенда не ме свърташе на едно място. Приятелката ми трябваше да посети родителите си, така че останах сам, и прекарах деня предимно в зяпане през прозореца. Отсрещния прозорец беше със спуснати щори, не се долавяше никакво раздвижване, но аз имах готовност да действам веднага, ако я зърна. Вече бях разбрал, че до обяд е вкъщи, излизаше по – късно, така че щом я видех, веднага можех да инсцинирам случайна квартална среща.
Появи се чак в късния следобед, когато вече се бях отчаял. Зърнах я още на стълбищната площадка, и хукнах. Боже, дано не си глътна езика, помислих си, като я зърна отблизо. Досега все така ми въздействаше.
- Здравейте!- извиках задъхано аз, още преди да се е приближила съвсем. Вече се чувствах като пълен идиот, така че веднъж започнал, реших да карам докрай. Ако ще е излагация, поне да е пълна.
Тя мило се усмихна. Господи, каква усмивка само, устните й бяха от онези пухкавите, с лека трапчинка в средата. Ами очите й...? Можех да напиша поема само за невероятния им наситенозелен цвят, та дори и цветни лещи да бяха.
Тя ме поздрави и приятния й мелодичен и дълбок тембър ме довърши окончателно.
- Вие сте съседа отсреща, нали? – измърка тя. – Много ми е приятно!
После, преди още да дойда на себе си, отметна кокетно прекрасната си коса и допълни:
- Не можех да не ви забележа, интересен мъж като вас не остава незабелязан! – засмя се – Виждала съм и прекрасната ви съпруга, защо не дойдете някоя вечер да пийнем по нещо?
Впрегнах остатъка от красноречието си, за да й обясня, че всъщност не сме женени. Много държах да й го кажа. Тя само повдигна красивите си вежди и се усмихна. А после ми каза, че трябва да тръгва.
Все пак успях да взема номера на телефона й, дотолкова все ми беше останало нещичко в главата.
Започнахме да се срещаме, оказа се, че й е много удобно да се виждаме по обяд, така че намирах начин да се измъкна в обедната почивка, и обядвахме заедно. Няколко пъти се случи да се уговорим да ме чака след работа, и сядахме някъде да пийнем по нещо и да поприказваме. Оказа се и интересен събеседник, и макар да не обичаше да говори много за себе си, интересуваше се от мен и моето ежедневие, и умееше да изслушва. Освен това имаше превъзходно чувство за хумор, двамата се забавлявахме чудесно. За нея научих само, че е танцьорка, но не пожела да даде повече подробности. А професията й изобщо не ме учуди, с тази съвършена фигура нищо чудно да е и съвършена танцьорка.
Не усещах как все повече тази връзка ме обсебва. Все още намирах време и за приятелката си, но...един ден тя просто разбра всичко. Стана случайно, бях обещал да се прибера навреме същата вечер, защото чакахме гости, но закъснях – времето с моята руса вълшебница просто минава неусетно. И когато сме се прибирали, моята приятелка ни е видяла. Не че имаше кой знае какво за гледане, досега все още не бяхме стигнали до повече от лека целувка. Но самия факт, че съм закъснял, а и нелепите ми опити да се измъкна с лъжа, това мисля, че й дойде в повече.
Цяла нощ се обяснявахме, а аз се чувствах като пълен идиот, защото единствения ми довод беше, че не съм спал с нея. При това самият аз си давах сметка, че това, което изпитвам към нея, е много по – истинско и силно като изживяване от епизодичните интимни изневери досега.
Мисля, че приятелката ми усети това, и то без дори да го загатна. Към сутринта ми каза, че ме напуска, и категорично пресече неискрените ми и нелепи опити да я спра, а обидата и иронията й само ме накараха да се почувствам още по – жалък, отколкото вече се чувствах.
Всъщност знаех дълбоко в себе си, че решението й е единственото правилно. Прекалено много бях обсебен от тази жена, за да мога да прекъсна връзката си с нея. Моята руса богиня се беше превърнала в център на света за мен. Дори не настоявах за интимна близост с нея – сигурен бях, че това между нас ще се получи така естествено и ще бъде толкова прекрасно, както всичко останало във връзката ни досега.
Мина повече от месец, откак останах сам, и една вечер мои колеги ме замъкнаха на рожден ден на приятел. Напоследък се бях откъснал малко от тях, та те настояха, и аз не можах да им откажа.
- Ще бъде страхотен купон! – казаха ми – Предвидена е и изненада за рожденника, само да знаеш...
Големият номер бил, че били поканени танцьорки, защото въпросният беше известен с това, че е страхотен женкар, обаче...
- Е, не му казвай, де – сръчка другият ми колега разказващия – Нека и той закачи нещо от изненадата! Да се поразсее момчето, нали гаджето го напусна...
Не знаеха точно как стоят нещата, не обичам да споделям личния си живот. Просто бяха наясно, че сега съм сам.
Купонът беше наистина грандиозен, имаше цял куп известни лица, вихреше се истинска фиеста. Поотпуснах се и понеже видях много познати, казах си, тази вечер ще се позабавлявам. Танцувахме, пих какво ли не, и в един момент колегата ми изникна до мен, и каза:
- Внимавай сега! Танцьорките!
И без предупреждението му щях да ги забележа. Всичките бяха много атрактивни момичета. Но най – ме впечатли това, че и моята русокоска беше сред тях. Е, нали ми беше споменала, че е танцьорка, сега имах възможност да се насладя на прекрасното й изпълнение. Беше наистина много добра, и трите бяха добри, без съмнение, но нейният танц излъчваше особена страст и еротика. Бях сигурен, че всички гледат най – вече нея. Започнаха да се събличат, и усетих как напрежението расте. И тогава...в първия момент си помислих, че съм прекалил с алкохола. Но по реакциите наоколо разбрах, че не е това.
Трите красавици се оказаха мъже.Танцьори.При това най – добрите, които някога съм гледал.
Когато се светих доста по - късно, ми казаха, че съм припаднал от многото изпит алкохол. Оставих ги да мислят, че е така. Можех ли изобщо на някого да кажа истината?!


Публикувано от alfa_c на 09.12.2012 @ 10:42:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   hristam

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 16:06:39 часа

добави твой текст
"Когато любовта се шегува" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато любовта се шегува
от radi_radev19441944 на 09.12.2012 @ 18:50:33
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Хм. Е интересно е разказчето, но защо така ми се струва, че трудно може да се осъществи такава имитация.