автор: silence

Казват, че изневерите не ставали изведнъж.
Винаги имало сигнали преди това, стига да има някой да ги разчете. Но аз не обръщах внимание на тези приказки. Мислех си, че позицията ми е затвърдена и на мен няма да се случи.
Дори и вечните приказки, че съм широкоскроена и някакви случайни забежки няма да помръднат статуквото ми, отиват в забвение когато те детронират по най-груб начин.
А това, че винаги бях на разположение? Сутрин, след тежка запивка влизах в положение. По обед, след изтощителен плаж, пак бях там - готова да помогне. А вечер, под звездите, щурците в тревата..нима не бях там даваща и последната си капка живителна течност?
Трябваше да внимавам. Още първия път когато се сетиха за мен чак към края на вечерята трябваше да ми светне сигналната лампичка. И втория път, когато седнаха да пият джин-тоник пред телевизора, а аз останах в кухнята между пералнята и съдомиялната, пак не обърнах внимание. Навярно е имало и други такива случки, но аз залисана в пълнотата си съм ги пропуснала. Докато дойде денят когато той каза:
- Я да наточа аз една кана вино.
И си останах самотна в ъгъла аз – наполовина пълна бира “Болярка” от 2литра.

Из "Изповедта на една бира"