автор: jantreya

Небцето на небето се изприщи
с безброй настръхнали от студ звезди,
но вместо светлина потече нищо
на сградите по стръмните гърди.
Тогава сградите попиха хората
след края на задъхания ден.
Гладът, студът и вечната умора
се сляха в алгоритъм подреден.
По него като през квадратни рани
изригна светло в зимната тъма.
Фасадите разцъфнаха огряни.
Животът се завърна у дома..