Изиграх си трите спатии, пуснах купа срещу аса на клепащият насреща ми Варимез, върна ми той на десетката, та хванахме и последно десет и взехме играта. Варимезът взе да брои взятките, а аз пак се загледах в стегнатото дупе на новата кафеджийка.
Ей, откак я назначи Бароча, нямам хаир. Сън не ме хваща, хляба не ми се услажда, и ни бялото, ни червеното ми върви. На сега, бива ли тъй да са навежда, че и двете розови пъпки и амен чак пъпа й видях. Варимезът взе да бърка картите, а тя зачупи кълки покрай масата и опала, влезе в складчето-о-о.....
Май не ме усети, ама като се обърна към мен, не беше изненадана. Усмихна ми се мило, сложи показалец пред устните си и започна едно по едно, бавно и сластно да откопчава копчетата на ризата ми. За пръв път забелязах, че са толкова много. Прекара ръка по гърдите ми, че чак зърната ми настръхнаха. Клекна с лице към мен и се захвана с колана на панталона, и...една ръка мина пред погледа ми.
- Хайде бе, наборе, с отворени очи ли спиш, инсулт ли та удари, ни чуваш, нито виждаш! Ха дръж тестето и раздавай!