Времето е странна субстанция,
необяснимо понятие.
Прекосиш ли веднъж границата му,
няма връщане на обратно.
Понякога твърде мъгливо,
даваш ли обещания,
има навика да се свива,
почнеш ли да кроиш планове.
Иска ти се да го излъжеш,
да завъртиш към началото
по една пълна окръжност,
да реинкарнираш тялото
а не само душата,
търсейки старата цялост,
и то точно тук- на Земята,
която го е създала.
Иска ти се да избереш
този път други пътеки,
за да избегнеш грешките-
присъщите за човека.
Но миналото си е твое
и ще си го носиш, нарамил го,
по всички тези завои
и през всичките прагове,
до самото начало
и до същия онзи извор,
в който като в огледало,
ще се повтори изборът ти.