автор: ATROPA

24.
И спомена го върна назад във времето. Беше навършил десет години и му предстоеше посвещаване в тайни- те мистерии. Под вещото ръководство на дядо си Харобс беше преминал през първоначалното обучение и беше изучил писмения език на техния бески, жречески род. И сега с дядо си и майка си Калиопа отиваха в светилището на връх планината , където баща му върховния жрец на траките щеше да извърши свещенодействието. Пътя им криволичеше през обрасла с дива растителност природа.

Когато преминаваха край две канари пред тях изскочи чудно красив, сив елен, язден от ефирно прелестна девица с разпуснати руси коси. Тя беше облечена с бяла премяна- риза, рокля и елече, които бяха препасани със зелен пояс и украсени с пера, за които дядо му после каза, че с тях могат да летят като птици. Загадъчното същество дръпна юздите, които бяха от преплетени змии и елена се изправи пред тях на задните си крака. Стрелна Орфей със сините си очи, /очи които Орфей дълго не можеше да забрави, сякаш го бяха омагьосали/ и отново дръпна юздите от преплетени змии и изчезна в гората.