Ноември си отива.
Последен слънчев ден.
Дими жарта ръждива
под клен обезлистен.
Небето се смалява.
От яд. Или от жал.
Внезапно осъзнаваш
неясната печал.
Дъждовници се влачат
унило, мълчешком.
Ноември тръгва мрачен
към звездния си дом.
Отнася таен смисъл.
Зодиакален знак.
Въпрос. Догадка. Мисъл.
Искра за зимен мрак.
Дори самата песен
на жълтите листа.
Пейзажа безсловесен
на малките неща.
Сърцето ти се свива,
като отронен лист.
Мъглява перспектива
дори за оптимист.