Тя избяга от мен
посреднощ,
наметната само
с лист пожълтял.
Безлична и няма,
без мисъл за жал,
без траурни шествия,
че нещо е свършило.
А аз пак..какво?
Страх или злъч?
..Наивност,все виждах
нишки за корен.
Сега самоук
светът ме следи намръщено-
денят ми е морен..
И срича,пелтечи,
все е в застой..
Прокълнат,пак дебне го зима..
Краде по реалност
от чуждия пай,
за причина,че
още ме има..