автор: erka

Изваля.
Ей така,
изваля тази есен.
Като щипка сезон
от солницата с време.
Като миг на прозрение
след подхлъзнал се спомен
върху мокро листо
на стъпало пред входа.
Изваля тази есен.
Ей така, неусетно
като чужда жена
някак топла и грешна,
като сянка зад ъгъла,
след която остават
просто тихата улица
и самотната лампа,
две рекички тъга,
тротоари от чувства
и надежда, че някак
пролетта ще побърза...
Изваля. Ей така,
изваля тази есен,
като всяка предишна,
но дали като следваща -
просто малко парченце
от житейския пъзел,
подредила във него
своите стъпки измръзнали.
Изваля като стихче
под заглавие жълто
с прозаично начало
и естествен завършек.