автор: severianin

Нещо става на старата кръгла земя, нещо става –
още мърдат нагоре-надолу ребрата й твърди
и окото на всички вулкани прелива от лава,
и могъщата твърд на света под краката ми мърда.

Нещо става на тази земя – забелязвам отдавна,
че пейзажът край мен всеки ден се променя из корен –
вчера крачех по тази пътека и стъпвах по равно,
днес е крива, неравна и стръмно отива нагоре;

бях на морския бряг и морето ми бе до колене,
и личеше по пясъка диря широка и права –
днес, бездънно и грозно, търкаля талази над мене
и горчивата пяна на морската бездна ме дави;

върховете планински ми бяха до рамото вчера,
по билата им стръмни на мръкване палех огньове –
днес баира пред къщи до пладне едва изкатервам.
Нещо става със тази земя и я прави сурова!

Нещо става край мен – върхове на възбог се издигат,
хоризонтите близки отскачат внезапно далече,
всеки вир е море, всеки хълм е планинска верига.
Кой твърди, че земята била неподвижна и вечна?

Всички мерки са други и нищо не е като вчера –
охладнялото слънце не топли, ветрецът е леден;
и на ум не ми идваше пътя пред мене да меря...
...днеска в ниското виждам крайпътния камък последен.

Нещо става и старата кръгла земя се променя,
всички карти грешат, този свят се мени нелогично.
Катаклизми променят света.
И не гледайте мене –
аз съм същият!
Тази земя е различна!