автор: shtura_maimunka

Душата си с душата ми преплете,
ръцете ти сънувам всяка нощ -
вериги ледени по раменете,
затягат се и режат, като нож.
А чувствата ни есенна стихия -
разбиват се във вълнолома стар.
Аз търся, но не те откривам
в живота си без чувства, опустял.
Душата ми е вече суха,
отдавна е пресъхнало море,
един за друг сега сме глухи -
далечни, тъжни брегове.