автор: onepagelife

Пулсарът, обвит в своите плътни, пурпурни облаци от радиационен прах беше коварно място за неподготвените пътешественици. Неутронната сфера, остатък от ядрото на някога огромна звезда бе завършила живота си с чудовищен взрив. Тя се въртеше около оста си стотици пъти в секунда, причинявайки бурни изригвания от електромагнитна радиaция, под формата на зеленикави проблясъци над полюсите й.
От време на време, кървавите облаци бяха прорязвани от ослепяващ лъч енергия, идващ от дълбините на кълбото. Всичко по пътя му изчезваше във вихрушка от пламъци.

Изгнаническата флота се движеше успоредно с лъча, което я правеше сравнително защитена от враждебната среда, в която се намираше.

Флота беше съвкупност от хиляди кораби от всякакъв тип. Цивилни апарати, жилищни станции, совалки, танкери, изтребители и тежко въоръжени бойни кораби. Най-внушителни бяха корабите-градове. Пирамидални супер структури с капацитет от 300 000 души всяка. Носеха се гордо със звездния керван, като изместваха плавно пурпурния прах със своите сферични силови полета. Тези космически оазиси бяха убежище на малкото оцелели бунтовници - последният бастион на тяхната надежда.

Нямаше свят в паяжината, който те можеха да нарекат свой дом. Бяха преследвани и избивани на всяко парче земя в обитаемия космос. Десетки светове - изпепелени, а човешките жертви бяха в милиарди. Зверствата над свободомислещите бяха извършвани от хора, подчинени на волята на интелекта.

Черният изтребител профуча покрай спотайващите се в непрогледните облаци постове за ранно предупреждение. Няколко секунди по-късно, зад опашката на нарушителя вече се бяха залепили двайсетина изтребителя от близкия патрул, които бяха изпратени да се справят със ситуацията. Градушката от йонизирана плазма не намери целта си. Пилотът на черният изтребител успя да избегне траекторията на всеки един, потенциално опасен за него изстрел, с изключителна прецизност, като същевременно запази високата си скорост.

След няколко минути яростно преследване, нападателят навлезе в едно от силовите полета на летящите градове. Разкри се панорамна гледка към цивилната част от флота. "Докири" - флагмана на армадата, който засенчваше по размери и снаряжение заобикалящите го бойни кораби, завършваше защитната си маневра, като застана между цивилните кораби и врага. Баражът от батареите, разпръснати по корпуса му, образува непреодолима стена от експлозии пред връхлитащия го самотен изтребител. Роякът от преследвачи незабавно промени курса си, след което се отдалечи на безопасно разстояние от разрушителната мощ на оръдията. Нападателят успя да изплува от другата страна на експлозиите без видими поражения и се насочи директно към най-близкия ръкав за скачване на флагмана.

- Виждаме го, да. Скачи се с вас. - съобщи по комуникатора водачът на хайката изтребители. - "Докири", имайте готовност!
- Разбрано, вече го засякохме. Ние ще го поемем. Останете на позиция и чакайте по-нататъшни нареждания.
- Прието, "Докири".

Екипът от командоси не откри никой в ръкава за скачване. Нарушителят се беше изплъзнал незабелязано. По коридорите пищеше аларма. Тежко въоръжени пехотинци бяха заели стрелкови позиции на възлови места в кораба. Командният състав се беше изолирал във военната зала.

- Откриха ни. Трябва да започнем незабавна евакуация. - каза полковник Лавел на адмирала, който се беше облегнал със замислена физиономия на черния роял "Стенуей", разположен на балкона в залата.
- Беше въпрос на време. И все пак... Има нещо нередно. Усещам го. - отвърна адмирала.
- Какво ти е на ума, Уил?
- Чудя се защо този пилот реши да нападне вместо да избяга и да докладва за това, което е открил.
- Може да е от онези фанатици. Не се тревожи, ще се опитаме да го заловим жив и да разберем причината за глупостта му. Да дам ли код за евакуация?
- Не, почакай. Не си струва да губим прикритието си все още. Все пак е само един изтребител и той вече е в ръцете ни. Да не избързваме.
- Изгубихме връзка със свързочния кораб преди няколко часа. Според теб, това съвпадение ли е? Научили са координатите ни от там. Трябва да се махаме и то бързо.
- Прав си Лави. Твърде много животи тежат на плещите ни. Дай сигнал на останалите.
- Веднага. - рече полковника и кимна доволен.

Решетъчният капак на шахтата в пода се отмести. От дупката изпълзя черната фигура на киборга.

...