автор: tiana

В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря-
къде е онази различната,
която бе смях и любов-
сега ме владее себичната.
Тя само от лед е създадена,
незнаеща как да обича,
омраза към слънцето крие,
в сърцето доброто отрича.
И всеки ден нишки от себе си
разкъсва - и сълзи не рони,
решетки в очите е сложила-
с ехидна усмивка ги гони...