автор: Mitko19

Беше пролет, беше ден.
Тя затича се към мен.
Мило се усмихна, с чар...
И зашлеви ми шамар.

Беше лято, беше ден.
Гордо мина покрай мен.
Беше банският ̀и нов
пълен с прелест и любов.
Зърна образа ми блед
и срази ме: - Пубер клет.

Беше есен, беше ден.
Кротко се поспря до мен -
нежна, уморена птичка.
Внуче гукаше в количка.

Зима. Тъмно като в рог.
Спя, потънал в сън дълбок,
но щастлив, че често тя
с обич носи ми цветя.