автор: Adelli

Затова, че те обичам безумно,
получих от тебе специална присъда.
Тя се казва тишина.
Говори с твоите думи премълчани.
Говори и отваря страшни рани.

Когато нощем в ъгъла се свивам,
запушила с ужас уши,
дори тогава няма милост,
надвисва над мен и крещи ли, крещи...

Скоро ще ме погълне съвсем.
В тази бездна на мълчание потъвам
с всеки ден. Във вика ми сподавен се чува.
Вик за спасение. Отчаян.

Помилвай ме, моля те, любов,
помилвай ме, не ме убивай!...