автор: rosina

Дълги са минутите когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.

Не ми говори, влюбена е като мене,
изгаряме опиянени за един и същи идеал,
но животът ни блуждаещ се оказа чуждо бреме,
граничещо с вълшебен образ от кристал.

И виждаме през него как отново засиява топлината,
сама разлива се по цялата земя,
но достигне ли до сълзите на децата,
изгаря в обещанието, че мама ще се върне у дома.